Александър (Византийска империя): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x тире, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 24:
== Автократор на ромеите ==
Ставайки регент, Александър се
Александър е известен като сприхкав и злонамерен алкохолик с разклатено здраве. Той прекарва по-голямата част от живота си в сянката на своя брат и до смъртта му не притежава реална власт и няма опит в управлението. Ленив, разюздан и отдаден на развлечения, Александър няма потомци и страда от [[импотентност]], която се опитва да излекува, извършвайки публично езическо идолопоклонение на Хиподрума пред златна статуя на глиган, с което разгневява ромеите. По време на неговото управление с голямо влияние се ползват Василица и Гаврилопул, които са от славянски произход. Императорът дори обмисля да [[кастрация|скопи]] Константин VII и да обяви за свой наследник Василица.
В изблик на гняв Александър отхвърля предложението на цар [[Симеон I|Симеон]] за подновяване на мирния договор през 913 г. и отказва да плаща годишните трибути на [[българи]]те, което станало причина за нов военен конфликт между двете държави, който трае 15 години. По същото това време източните граници на империята са атакувани от [[Абасидски халифат|халифата на Абасидите]], което поставя империята пред незавидната перспектива да воюва на два фронта. Императорът обаче не доживява да види последиците от своите действия
Съгласно завещанието на императора, след смъртта му опекуни на малолетния Константин VII стават патриарх [[Николай Мистик]], магистър Стефан, магистър Йоан Елад, ректор Йоан, Евтимий, Василица и Гаврилопул.
|