Гънс Ен Роузис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м първия си вместо първият си |
→Пробив на голямата сцена и Appetite for Destruction (1986–1988): Fix: грешен интервал в препратка редактирано с AWB |
||
Ред 55:
През първите няколко седмици на 1986 г., групата обядва за сметка на всяка по-голяма звукозаписна компания в Холивуд. Накрая екипът на Том Зутаут и [[Geffen]] [http://www.geffen.com/] ги печелят, като убеждават групата, че те ще бъдат оставени да си правят нещата по свои начин и на 25 март 1986 г., Guns N`Roses подписват първия си договор. Следващите няколко месеца минават в непрестанни опити от страна на Зутаут да осигури опитен и професионален мениджмънт на групата. Първата кандидатура е за мениджъра на [[Aerosmith]] Тим Колинс. Той е поканен специално от [[Geffen]] на представление в [[Roxy]] ([http://www.youtube.com/watch?v=P4_WQ-C_ANw]). След концерта се оттеглят в хотелския апартамент на Колинс за късна вечеря и неофициална дискусия относно техните бъдещи планове. „Изглежда всичко върви нормално — мисли си Зутаут. — Изи е буден, Аксел не е груб.“ Но когато Колинс се оттегля в спалнята си, за да подремне, групата продължава да пие и прави сметка за 500 $ на негово име. На сутринта Колинс решава, че е видял достатъчно и се отказва от сделката. Най-накрая през август те подписват договор с компанията на Алън Нивен „Стравински Брадърс“, успяла да предвиди възхода на още един състав, който скоро ще има платинен статус в [[Съединени американски щати|САЩ]] — [[Great White]]. Но дори и те признават, че са взели групата с известно безпокойство. „Когато подписахме с тях — споделя по-късно Нивен — не знаех какво да очаквам. Когато чух първия им албум, си мислех, че ще бъде добре, ако продадем 200 000 копия. А ако някой ми беше казал, че ще направим и №1 хит, просто щях да му се изсмея в лицето.“ До края на 1986 г., групата се затваря в Rumbo Records [http://www.captainandtennille.net/rumbo_pgs/rumbohome.html], подготвяйки записите, определени за техния дебют [[Appetite for Destruction]].
Първоначално той е заплануван да излезе в края на годината, но ранните записи трябва да бъдат отложени поради нужното време на [[Слаш]] и Изи да се отърват от зависимостта си към хероина. Притеснени да не загубят набраната инерция, [[Geffen]] пускат плоча със записи на живо озаглавена [[Live?!*@ Like a Suicide!]] [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:gvfyxql5ldte] в ограничен тираж от 10 000 копия. Плочата включва четири парчета, които не са предвидени да влязат в очаквания дебют: две техни песни Reckless Life (Безмилостен живот) и Move to The City (Преместване в града), плюс два кавъра — Mama Kin (Мама Кин) на [[Aerosmith]] и Nice Boys Don`t Play Rock `n Roll (Добрите момчета не свирят рок) на [[Rose Tattoo]]. Междувременно [[Geffen]] обявяват и датата за техния дебют — 31 юли 1987 г., и че тяхното първо турне в [[Съединени американски щати|САЩ]] ще се предхожда от три концерта в [[Англия]] в небезизвестния [[The Marquee Club
[[Appetite for Destruction]] (Апетит за разрушение) [http://wc05.allmusic.com/cg/amg.dll?p=amg&sql=10:wiftxqu5ldde] е издаден на 31 юли 1987 г. продуциран от ветерана Майк Клинк, работил преди това с [[Heart]], [[Ozzy Ousborne]] и [[Survivor (група)|Survivor]]. Албумът съдържа дванадесет песни, като три от тях влизат в челната десетка на [[Billboard]] Top 100 [http://www.billboard.com/bbcom/charts/chart_display.jsp?g=Singles&f=The+Billboard+Hot+100]. Сингълът [[Sweet Child O`Mine]] (Сладко мое дете) [http://www.youtube.com/watch?v=oobDQ0vdm8M] е и първият им №1 хит в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Година по-късно и самият албум ще оглави [[Billboard]] Top 200, като ще се превърне в най-продаваният дебют в музикалната история с тираж от 18 млн. копия само в САЩ [http://web.archive.org/20000815231018/members.aol.com/PaulHry/music/riaa.html].
| |||