Марко Марчевски: Разлика между версии

| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1962|4|10|1898|10|1|1}}

| период = 1918- – 1962

| деца =Димитър род.1924 г., Искра род.1932 г., Марин род.1946 г.

Марко Марчевски е роден на [[1 октомври]] [[1898]] г. в балканското село Ма&#768;рча (днес квартал на гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Той е първото от трите деца в семейството. Има двама по-малки братя - – Рашко и Ганчо. Учи в гимназията в Дряново. След завършването на училището заминава за гр. [[София]]. Сътрудничи с хумористични стихове на вестници и списания: „Българан”„Българан“, в. „К’во да е”е“ (1918)."Поглед","Свят", "Ехо"„Ехо“, "Село"„Село“, "РЛФ"„РЛФ“ Като новобранец участва във Владайското въстание. След [[Първата световна война]] е в София и се сближава с [[Цанко Церковски]], [[Георги Бакалов (общественик)|Георги Бакалов]], [[Антон Страшимиров]], [[Христо Смирненски]], [[Христо Ясенов]], [[Николай Хрелков]], [[Крум Пенев]], [[Людмил Стоянов]], [[Гьончо Белев]] и др. През 1923 г. заедно с Николай Хрелков и [[Стефан Мокрев]] издава литературен седмичен вестник „Възход”„Възход“. Във втория и третия брой поместват статиите на [[Гео Милев]], с които авторът призовава писателите да отразяват грозната действителност. „Възход“ е спрян от полицията. Марко Марчевски, и Николай Хрелков замислят ново литературно списание "Пламък"„Пламък“. Марко Марчевски е издател на списанието, за главен редактор се назначава Гео Милев, а членове на ред колегията стават Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров. В края на януари 1924 г. излиза първият брой на списание "Пламък"„Пламък“. След третия брой Антон Страшимиров официално напуска списанието, защото не е съгласен с острия политически тон на Гео Милев. Той смята, че с това се поставя дейността на списанието и на сътрудниците в опасност. Така и става. След поместването на поемата на Гео Милев "Септември"„Септември“ списанието е спряно от полицията. Като издател на списанието "Пламък"„Пламък“ Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване от граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и преминава нелегално в [[Гърция]]. Тук е интерниран в концлагер на остров Самос, по–късно на остров [[Сирос]] и работи на корабите. През септември 1925 г. нелегално отива в [[Съветски съюз|Съветския съюз]], където живее до 1934 година като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”газета“. След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, секция „Българска "Българска литература"литература“ в гр. [[Харков]]. Завършва филологическия факултет на Харковския университет и става аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт "Шевченко"„Шевченко“. Издава книги на български език за местни българи, в които описва борбите срещу турското робство и живота в България. Някои от тях се превеждат на руски и украински език. Става член на Съюза на украинските писатели. След амнистията, през 1934 г. се завръща в [[България]]Арестуван, попада в Дирекцията на полицията и на разпит при полицая [[Никола Гешев|Гешев]] в следствие на побой загубва 70 % от слуха си. От въпросите задавани му при разпита разбира, че Гешев получава информация директно от КГБ в Москва. Излязъл на свобода, редактира в. „Известия”„Известия“, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”„Звезда“, сп. „Нова литература”литература“, в. „РЛФ”„РЛФ“, „Литературен преглед”преглед“, „Ехо”„Ехо“, „Поглед”„Поглед“, „Щит”„Щит“, „Вик”„Вик“. В 1936 г. посещава отново за кратко време СССР и разбира, че жена му и детето му са затворени в Сталинските лагери. След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван. В края на април 1937 г. е интерниран в гр. [[Смолян]], но на 15 май поради амнистията го пускат. През 1938 г. издава "Руско„Руско-български речник"речник“; „Малка философско - – научна енциклопедия“ (1939); „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 тома, I изд. - – 1939, II изд. -1940); „Практично ръководство за лесно изучаване на руски език”език“ (1940) и др. На 18 септември 1941 г. еизпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] „Кръсто поле”поле“ („Еникьой”„Еникьой“), от там в „Свети Кирик”Кирик“. След освобождаването му на 17 октомври [[1943]] г. минава в нелегалност.<br>След 9 септември 1944 г. той работи като редактор в различни периодични издания и издателства – сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947- – 1948), сп. „Септември“ (1952- – 1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в.„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска класическа и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951- – 1962). В Съюза на българските писателите завежда отдел "Детска„Детска литература"литература“.

Известни са и неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948 г.), „Героите на Белица“ (1950 г.), „[[Митко Палаузов]]“ (1951 г.), „Остров Тамбукту“ (1955- – 1957 г., в 3 т.), Народни приказки и др. Превежда творби на [[Михаил Шолохов|М. Шолохов]], В. В. Иванов, [[Максим Горки|М. Горки]], [[Илф и Петров|И. Илф и Е. Петров]], [[Аркадий Гайдар|А. П. Гайдар]], [[Жул Верн|Ж. Верн]], [[Хариет Бичър Стоу|Х. Бичър Стоу]] и др.

* ''"Бунт"„Бунт“'', разкази (1930)

* ''"Окървавената„Окървавената Огоста"Огоста“'', разкази (1931)

* ''"„ страната на розите"розите“'', разкази (1932)

* ''"Червеното„Червеното знаме"знаме“'', разкази (1932)

* ''"Врагове"„Врагове“'', роман (1934)

* ''"Осем„Осем години в Съветския съюз"съюз“'', кн. I-II, репортаж (1934- – 35)

* ''"Утро„Утро над полята"полята“'', репортаж (1935)

* ''"Село"„Село“'', повест (1936)

* ''"Страх"„Страх“'', повест (1936; 1945)

* ''"Заблудени„Заблудени овчици"овчици“'', разкази (1938)

* ''"Калофер„Калофер войвода"войвода“'', повест (1938; 1948)

* ''"Руско„Руско-български речник"речник“'' (1938)

* ''"Малка„Малка философско-научна енциклопедия"енциклопедия“'' (1939)

* ''"Малка„Малка литературна енциклопедия"енциклопедия“'' I-II (1940)

* ''"Практическо„Практическо ръководство за лесно научаване на руски език"език“'' (1940)

* ''"Критика„Критика на критиците"критиците“'' (1941)

* ''"Руско„Руско-български разговорник"разговорник“'' (1945)

* ''"Септемврийски„Септемврийски дни и нощи"нощи“'', разкази (1945)

* ''"Съветски„Съветски хора"хора“'', репортажен роман (1945)

* ''"Хайдути„Хайдути, пиеса в три действия и една картина"картина“'' (1945)

* ''"Народни„Народни приказки"приказки“'' (1946)

* ''"Съветската„Съветската култура"култура“'' (1947)

* ''"Български„Български народни басни и приказки"приказки“'' (1948)

* ''"Кой„Кой е най-силен"силен“'', български народни приказки (1948; 1955)

* ''"Сините„Сините скали"скали“'', роман (1948; 1949; 1955)

* ''"Партийна„Партийна тайна"тайна“'', повест (1948; 1949; 1952; 1953; 1954; 1955; 1965; 1967; 1970)

* ''"Дядо„Дядо за риба"риба“'', приказка за деца (1949)

* ''"Героите„Героите на Белица"Белица“'', роман (1950; 1952; 1954; 1964; 1970)

* ''"Кирил„Кирил Христов Киров"Киров“'', очерк (1951)

* ''"Митко„Митко Палаузов"Палаузов“'', биографична повест (1951; 1952; 1953; 1956; 1957; 1962; 1963; 1966; 1969; 1973)

* ''"Митко„Митко Палаузов"Палаузов“'', пиеса в три действия, седем картини (1956)

* ''"Тихо„Тихо пристанище"пристанище“'', повест (1956)

* ''"Априлски„Априлски дни"дни“'', 1925, спомени (1956)

* ''"Остров„Остров Тамбукту"Тамбукту“'', роман в три части, част първа (1956)

* ''"Остров„Остров Тамбукту"Тамбукту“'', роман в три части, част втора (1956)

* ''"„[[Тайнствените светлини]]"“'', повест (1958)

* ''"„[[Остров Тамбукту]]"“'', роман в три части, пълно издание (1959)

* ''"Повести„Повести (Калофер войвода. Страх. Тихо пристанище)"“'' (1959)

* ''"Диарбекирските„Диарбекирските заточеници"заточеници“'', роман (1960)

* ''"Партизански„Партизански повести. Сините скали. Партийна тайна. Митко Палаузов"Палаузов“'' (1960)

* ''"Джакомо„Джакомо ще стане капитан"капитан“'', разкази (1961)

* ''"Добрата„Добрата чучулига"чучулига“'', приказка (1961)

* ''"„ една тъмна нощ"нощ“'', приключенски повести и разкази (1962)

* ''"Златната„Златната пещера"пещера“'', разкази за юноши (1962)

* ''"Лоша„Лоша дума"дума“'', приказка (1964)

* ''"Партизански„Партизански повести. Героите на Белица. Партийна тайна"тайна“'' (1974; 1975)

* ''Речник на българската литература'', т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 349- – 350.

== Външни препратки ==

* „[http://borislav.free.fr/mylib/text/2343 Остров Тамбукту]“