Разлика между версии на „Владимир Димитров – Майстора“

махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
[[File:Vladimir Dimitrov Maystora, Iliya Beshkov, Ivan Lazarov and and students.jpg|мини|240px|вляво|Владимир Димитров – Майстора, [[Илия Бешков]] и [[Иван Лазаров]] със студенти през 1955 година]]
[[File:VladimirDimitrovGallery.jpg|мини|200px|вдясно|[[Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил]]]]
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село [[Фролош]] в семейството на баща бежанец от македонското влашко село [[Магарево]] и майка бежанец от македонското село [[Стар Истевник]]. През 1889 г. семейството му се преселва в [[Кюстендил]], където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. След 1895 г. сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) при [[Петко Клисуров]], [[Жеко Спиридонов]], [[Антон Митов]], [[Иван Мърквичка]] и други. В своя начален период рисува главно [[портрет]]и (на [[Александър Теодоров-Балан]], [[Николай Лилиев]], [[Мърквичка]], ''„Майка ми“'') и [[пейзаж]]и (''„На селската чешма“'', ''„Пладнуващо стадо“'' и други). Печели първите награди във всички студентски конкурси. Състудентите му го наричат Майстора. През 1909 посещава биеналето във [[Венеция]], пътува из Турция, Русия, Италия. {{източник|Завършва с отличие през 1910 и до 1917 е учител по краснопис в Търговската гимназия в [[Свищов]]. Енциклопедия Кюстендил|2017|08|16}}
 
Участва като доброволец в [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913) – военен художник в целия поход на [[Тринадесети пехотен рилски полк|13 рилски пехотен полк]] и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се представя на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – ''„Ранени“'', ''„По Беласица“'', ''„Инвалиди“'', ''„На фронта на р. Струма“'', ''„В гр. Скопие, 1916“'', ''„Завръщане от фронта“'' и други.
 
[[Файл:BASA-KYUSTENDIL-1716-Maystora.jpg|мини|Владимир Димитров – Майстора на жп линията между селата [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]] и [[Шишковци]], Кюстендилско.]]
Повлиян силно от [[Толстоизъм|толстоизма]] – близък е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си ''„Жътва“''. През 1923 г. работи и в [[Италия]]. {{източник|Участва в изложба на римски художници, а по-късно урежда самостоятелна изложба, като картините продава на американеца Джон Крейн, с когото сключва договор и от 1924 до 1928 работи за него.|2017|08|16}}<ref>Енциклопедия Кюстендил</ref> През 1924 се установява в кюстендилското село [[Шишковци]] по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 г. Селяните го наричат „рисувача“, хазяинът му го сравнява с [[Иван Рилски]], а децата го наричат „Дядо Коледа“. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край: ''„Моми“'' (ок.1925 – 1935), ''„Моми сестри от с. Дивля, Радомирско“'' (ок. 1928 – 1930), ''„Цветница“'', ''„Фамилия“'' (ок. 1928), ''„Девойка от Кюстендилско“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка“'' (1930 – 1935), ''„Мома с ябълки“'' (ок. 1930 – 1935), ''„Жетварка от с. Шишковци“'' (1935), ''„Жетвари на обяд“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Копачки“'' (ок. 1935 – 1938), ''„Селско момиче сред макове“'' (1935 – 1938) и други.
 
{{източник|Делегат е на конгресите на Световния съвет за мир 1948, 1949, 1950. През 1949 г. е избран за съветник в градския народен съвет в [[София]].
 
1972 г. е учредена национална награда за живопис на името на Майстора. Открита е и новата сграда на художествената галерия в Кюстендил. Тя е първата в България сграда построена специално за галерия. Открит е Дом-паметник (1972) и Къща-музей (1982) в Шишковци. Негови паметници има в Кюстендил, Шишковци, Дивля, Фролош, София. Тленните му останки са пренесени от София в Шишковци в парка на Дома-паметник. Две негови картини са притежание на Белия дом.|2017|08|16}}
<ref>Енциклопедия Кюстендил</ref>
 
== Награди и отличия ==