Етика: Разлика между версии

'''Етика''' ({{Lang-el|ἦθος, ''етос'' — – нрав, обичай}}) или в някои случаи '''философия на морала''' е дял от [[философия]]та, който се отнася до въпросите на [[морал]]а и [[нравственост]]та.<ref>Гусейнов А. А. Этика // Новая философская энциклопедия. — – М.: Мысль, 2000. — – ISBN 5-244-00961-3.</ref> Първоначално смисълът на думата ''етос'' е съвместно [[жилище]] и правила, породени от това съжителстване, норми, сплотяващи обществото и преодоляващи индивидуализма и агресивността. Към това трябва да се добави и изучаване на съвестта, състраданието, приятелството, дружбата и т.н.<ref>Разин А. В. Этика:Учебник для вузов, стр.16</ref>

Етиката е част от [[аксиология]]та (теорията на [[ценност]]ите)<ref>[http://plato.stanford.edu/entries/aristotle-ethics/ Станфордска философска енциклопедия: Етиката на Аристотел]</ref><ref>[http://plato.stanford.edu/entries/value-intrinsic-extrinsic/ Станфордска философска енциклопедия: Вътрешна и външна ценност]</ref> — – един от четирите главни клона на философията, заедно с [[метафизика]]та, [[епистемология]]та и [[логика]]та. Западната традиция в етиката понякога се нарича ''морална философия''. Традиционното деление на философията на логика, физика и етика е поставено от [[стоици]]те.

Етиката се занимава с изучаването и приложението на вече установените в различните народи и култури правила за начина на живот в човешкото общество. В хода на човешката история многократно хората променят представите си за нормата в междуличностните отношения и поведението. Всеки човек има свое разбиране за света и на тази основа се гради отношението му спрямо другите хора, а и спрямо себе си и заобикалящата го среда.

Приложната етика е направление на професионалната етика, изучаващо практически морални проблеми (например: [[аборт]], [[смъртно наказание]], [[Ин витро оплождане|изкуствено оплождане]], използване на атомната енергия за мирни цели). „Тя е философско изследване, от морална гледна точка, на определени въпроси в частния и обществения живот, които са предмет на морално съждение.“<ref>{{икона|en}} Бренда Алмонд, съосновател на Общество за приложна философия - – Brenda Almond, 'Applied Ethics', в Mautner, Thomas, ''Dictionary of Philosophy'', Penguin, 1996</ref> Тя се отнася до „широките принципи на професионално поведение“<ref>{{икона|en}} Daniel Markovits, ''A modern legal ethics: adversary advocacy in a democratic age'', Princeton University Press, 2008, стр. 25</ref>, следвани от специалистите в дадена област. Проблемите, решавани от приложната етика имат формата на морална дилема, която обикновено има поне две равностойни, но противопоставени решения. Една сравнително нова [[топология]] (2006) разделя приложната етика на шест основни дяла:

* [[Професионална етика]] - – етични въпроси за подобряване на професионализма

* [[Клинична етика]] - – за подобряване на основните нужди на [[здравеопазване]]то

* [[Бизнес етика]] подобряване на личния морал като средство за подобряване на морала на цялата [[организация]], изследва етическите принципи и моралните или етични проблеми, които възникват в бизнес средата и се прилага към всички аспекти на бизнес поведението

* [[Организационна етика]] етика между отделни организации

* [[Социална етика]] етика между отделните нации и обшества, изучаване и изследване на социалните условия като предпоставка за богатството и по-добър живот, мястото и ролята на индивида в обществото с оглед на изповядваните ценности като свобода, толерантност, справедливост, както и устойчивостта на институции и структури за права и свободи

[[Хедонизъм|Хедонизмът]] е школа, учение в [[етика]]та, според което [[удоволствие]]то и [[наслада]]та (в противовес на [[аскетизъм|аскетизма]]) са единствената съществена ценност и най-висшата цел на човешкия живот.<ref>[http://plato.stanford.edu/entries/hedonism/ Hedonism], 2004-04-20 Stanford Encyclopedia of Philosophy </ref>.

Епикур е [[Атомизъм|атомист]] и [[Материализъм|материалист]], който е повлиян от [[Демокрит]] и който атакува [[суеверност]]та и [[Теизъм|идеята за божествена намеса]]. Следвайки [[Аристип]], Епикур вярва, че най-голямото благо се състои в търсенето на умерени удоволствия, с цел постигането на състояние на спокойствие и освобождаване от страха ([[атараксия]]), както и на отсъствие на телесна болка (апония) чрез познаване на механизмите на света и границите на човешките желания. Съчетанието на тези две състояния би трябвало да доведе до най-висшата форма на [[щастие]]. Въпреки че епикурейството е близко до [[хедонизъм|хедонизма]], доколкото за него [[удоволствие]]то е единственото иманентно благо, идеята за липсата на болка като най-голямото удоволствие и защитата на опростения живот го различават от общоприетата представа за хедонизма. Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и липсата на страха) се постига чрез познание, [[приятелство]] и водене на добродетелен и умерен живот.

Нормативната етика е проучването на етичните действия. Тя е клон на философската етика, която разследва набор от [[въпрос]]и, които възникват, когато се обмисля как трябва да действа, в морален смисъл. Нормативната етика се различава от мета-етиката, защото разглежда [[стандарт]]и за правилността и неправилността на действията, а мета-етиката изучава смисъла на моралния език и [[метафизика]]та на моралните факти. Тя е различна и от описателната етика, тъй като последната е емпирично изследване на моралните убеждения на хората. Казано по друг начин, описателната етика се занимава с определяне на това каква част от хората смятат, че [[убийство]]то е винаги грешно и нередно, а нормативната етика се занимава с това дали изобщо е правилно да има такова убеждение. Следователно, нормативната етика е по-скоро определителна, отколкото описателна.

Най-общо казано, нормативната етика може да бъде разделена на под-дисциплини - – [[морална теория]] и [[приложна етика]]. През последните години границите между тези под-дисциплини все повече се размиват след като теоретиците на морала стават все по-заинтересовани в приложни проблеми и приложната етика предлага все по-дълбока философска информация. През XX век моралните теории стават много по-сложни и не се занимават само с въпроси кое е добро и кое не или дали дадено действие е правилно или грешно.