Перфокарта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Как функционира: +схема от англ статия
Ред 13:
== Как функционира ==
[[Image:IBM punch card duplicator Trondheim.jpg|thumb|Перфораторът за копиране, като този на IBM, може да направи точно копие на колода перфокарти.]]
Всъщност е много просто:
На парче картон на определени позиции или има дупка или няма. <!-- The rectangular bits of paper punched out are called [[chad (computer)|chads]]. --> Всяка позиция представлява един [[бит]] от [[двоична система|двоичната система]]. Всяка колона от картата съдържа множество такива позиции (повече от един бит).
 
На парче картон нас определени позицииразмери илисе имапробиват дупкадупки илина нямаопределени позиции. <!-- The rectangular bits of paper punched out are called [[chad (computer)|chads]]. --> Всяка позиция представлява един [[бит]] от [[двоична система|двоичната система]]. Всяка колона от картата съдържа множество такива позиции (повече от един бит).
Форматът на ИБМ, който става и стандарт, съдържа 80 колонни от по 12 позиции всяка, представляващи 80 знака. В началото се кодират само цифри с една дупка на колона (цифра[0 – 9]). След това е въведено и кодиране за главните букви и специални знаци. Колона с 2 дупки (зона [12,11,0] + цифра [1 – 9]) представлява буква, а с 3 дупки (зона [12,11,0] + цифра [1 – 7] + 8) – специален знак. Въвеждането на [[EBCDIC]] през [[1964]] позволява колони с до 6 дупки (зони [12,11,0,8,9] + цифра [1 – 7]). Перфокартите са 7 и 3/8 инча дълги, 3 1/4 инча високи и 0,007 инча дебели, като горният десен ъгъл е отрязан косо <ref>Condensed Computer Encyclopedia, 1969, pages 401 – 403</ref>.
 
Форматът на ИБМIBM, който става и стандарт, съдържа 80 колонниколони от пои 12 позицииреда всяка(зони), представляващиномерирани 80отдолу знаканагоре. В началотоначалните колони се кодират само цифри с по една дупка на колона (цифра[0 – 9]). СледСледващите товаколони е въведено и кодиранеса за главните букви и специалниспециалните знаци. Колона с 2 дупки (една в зона [12,11,0] + една цифра [1 – 9]) представлява буква, а с 3 дупки (зона [12,11,0] + цифра [1 – 7] + 8) – специален знак. Въвеждането на [[EBCDIC]] през [[1964]] позволява колони с до 6 дупки (зони [12,11,0,8,9] + цифра [1 – 7]). Перфокартите са дълги 7 и 3/8 инча дълги, високи 3 1/4 инча високи и дебели 0,007 инча дебели, като горният десен ъгъл е отрязан косо <ref>Condensed Computer Encyclopedia, 1969, pages 401 – 403</ref>.
 
<pre style="width:33em !important;">
______________________________________________
/&-0123456789ABCDEFGHIJKLMNOPQR/STUVWXYZ
12| x xxxxxxxxx
11| x xxxxxxxxx
0| x xxxxxxxxx
1| x x x x
2| x x x x
3| x x x x
4| x x x x
5| x x x x
6| x x x x
7| x x x x
8| x x x x
9| x x x x
|________________________________________________
 
</pre> Източник:<ref>{{cite web|url=http://www.cs.uiowa.edu/~jones/cards/codes.html |title=Punched Card Codes |publisher=Cs.uiowa.edu |accessdate=2013-10-05}}</ref>
 
[[Image:Lochkartenauswertegerät_IBM_mit_Bedienstation.jpg|thumb|Устройство за ръчно перфориране]]
Данните се въвеждат на машина, наречена '''[[перфоратор]],''' приличаща на голяма и шумна [[пишеща машина]]. Често текстът се отпечатва в горната част на картата, което позволява и на хората да го четат и хората. Това става на машина, наречена '''преводач''' ('''interpreter'''). По-новите модели перфоратори могат също да го правят. Данни от повече знаци, например думи или по-големи номерачисла, се набират в съседни колони, наречени '''полета'''. За приложения, изискващи точност, практиката е не един, а двама оператора да въвеждат данните, като вторият използва ('''верификатор''') вместо ('''перфоратор'''). Проверените карти се маркират със закръглен прорез от десния край. Тези, които не преминават проверката, се заменят от оператораподменят. По онова време има голямо търсене на оператори, предимно жени, които да работят на пълен работен ден на перфоратор и верификатор.
 
Въведено е специално електро-механично оборудване (наречено [[{{lang-en|unit record equipment]]}}) за перфориране, сортиране, броене (сумиране) и отпечатване на карти. Тези машини позволяват изпълнението на сложни задачи по обработката на данни много преди компютрите да бъдат изобретени. Четците на карти използват електрически сензори (от типа метална '''четка''') или (по-късно) оптически сензори за детектиране на кои позиции на картата има дупка. Те имат високоскоростни механични подавачи, за да могат да обработят около хиляда карти за една минута. Обработката се извършва от електро-механични броячи и релета. Тези машини биват програмирани чрез „patch“[[Комутационен панел|комутационни панели]].
 
== Други формати ==