Григорий Пелагонийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
[[Файл:Mitropolit od Bitola.jpg|ляво|мини|250п|Григорий Пелагонийски около 1900 г., Фото: [[Братя Манаки]]]]
[[File:Bitola Bishopric.jpg|мини|250п|[[Митрополия (Битоля)|Битолската митрополия]], построена от Григорий Пелагонийски]]
От 1891 година управлява Охридската епархия на Екзархията. На 6 август 1894 година е избран за охридски митрополит.
След получаването на султански [[Берат (султан)|берат]] за български екзархийски владика в [[Битоля]] през 1897 година той става Пелагонийски митрополит. Грижи се енергично за българското население там до смъртта си през 1906 година.<ref>[http://www.aba.government.bg/news.php?newsid=1259 Колев, Йордан. 100 години от кончината на Григорий, митрополит Охридски и Пелагонийски (Битолски)]</ref> Зимата след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] той лично раздава, помощи от [[България]] на пострадалото население в [[Костурско]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/1.html Силянов, Христо. "Освободителните борби на Македония". том II, София, 1943, с. 7.]</ref> Избран е за почетен член на [[Руски археологически институт в Константинопол|Руския археологически институт в Константинопол]].<ref>[http://www.library.chersonesos.org/showtome.php?tome_code=97§ion_code=6 Личный состав Русского Археологического Института в Константинополе. - в: Известия Рускаго Археологическаго Института в Константинополе, т. VII, 1901, с. 247.]</ref> Григорий остава голям спомен в Битоля. Като привърженик на еволюционните виждания на Българската екзархия влиза в обтегнати отношения с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]; при все това той се запомня като авторитетен представител и защитник на българите в епархията. Според спомените на отец [[Тома Николов]]:
|