Никарагуа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 43:
{{основна|История на Никарагуа}}
 
Европейците откриват атлантическото крайбрежие на Никарагуа през [[1502]] г. по време на четвъртото пътешествие на [[Христофор Колумб]]. Няколко години по-късно започва и завладяването на страната под ръководството на [[Хил ГонсалесГонзалес Да̀вилаАвила]] през [[1520]] г. Първото постоянно селище е основано през [[1524]] от конкистадора [[ Франсиско Ернандес де КордобаКордова]] – '''Гранада''' на брега на езерото Никарагуа, а по-късно и '''Леон''' на изток от езерото Манагуа. Към [[1529]] завладяването на Никарагуа приключва с почти цялостното унищожаване на местното население. Тези, които оцелели, са изпратени да работят в мините в северната част на страната.
 
След завладяването си Никарагуа става част от Кралство Гватемала със столица Леон. През 1610 г. вулканът [[Момотомбо]] изригва и унищожава напълно града. Никарагуа извоюва своята независимост от [[Испания]] през [[1821]] г. За кратък период влиза в състава на [[Федерална Централноамериканска Република]], от която излиза през [[1838]] г. и окончателно става независима държава.
 
Източната част на страната, известна като [[Москитовия бряг]], която е покрита с гъсти влажни гори и нездравословен климат, не се колонизира от испанците. Тук се установяват английски пирати, които го използват като своя база за нападенията си над испанските кораби. Населението на областта през този период расте главно за сметка на избягали негри роби от английските колонии. Англичаните успяват да се задържат тук чак до средата на [[19 век]] ([[1894]]), когато се изтеглят окончателно под натиска на [[Съединени американски щати|САЩ]], смятащи да построят тук [[никарагуански канал]] между двата океана.
Ред 51:
Първите десетилетия на [[20]] век са белязани от военни дикататури и управления, силно зависими от САЩ, които по това време обмисляли построяването на канал между Тихия и Атлантическия океан на територията на Никарагуа. Най-ярката фигура от историята на страната от този период е произхождащият от селско семейство генерал [[Аугусто Сесар Сандино|Аугусто Сандино]], който оглавява народната съпротива против режима и американците. На [[21 февруари|21]] [[февруари]] [[1934]], по заповед на шефа на тайната полиция, той е коварно убит по време на преговори.
 
През следващите години ([[1934]] – [[1979]]) управлява кланът на фамилията [[Сомоса]] чрез различни свои членове, последният от които е [[Анастасио Сомоса Дебайле]]. През 1979 г. избухва [[Сандинистка революция|Сандинистката революция]], която сваля от власт подкрепяните от САЩ дикататори Сомоса. Сандинистите на свой ред са подкрепяни финансово и военно от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Куба]], но годините, през които са на власт, не донасят мир и възход за страната. Води се гражданска война между сандинистите и военни формирования, наречени „контри“, финансирани от [[ЦРУ]]. Десетки хиляди никарагуанци емигрират през това време в съседни страни или в САЩ.
 
През [[февруари]] [[1990]] се провеждат първите демократични избори под наблюдението на международни наблюдатели, които са спечелени от [[Виолета Чаморо]] – кандидат на антисандинисткия съюз.