Разлика между версии на „Смядовска луканка“

редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
'''Смядовска луканка''' е традиционен български сурово-сушен пресован месен продукт. Рецептата за изготвянето ѝ е създадена в [[Шумен]] и усъвършенствана в района на град [[Смядово]], поради което [[луканка]]та днес носи името на малкото градче.
'''Смядовска луканка'''
 
== История ==
Фабриката Смядовски Глиган,в която се е произвеждала Смядовска луканка, е построена през 1927 г в град Смядово, от фамилиите Джанкови и Домусчиеви, родени в същият град.
Районът на Смядово е известен с производството на луканки още в периода на османското владичество. Според местни легенди отначало местните приготвяли суджуците само от [[овче месо]]. Те зреели бързо и ставали много вкусни. По-късно започнали да влагат и [[свинско месо]]. През 1621 г. полският крал [[Сигизмунд III]] изпраща на [[дипломатическа мисия]] в [[Цариград]] полския поет [[Самуел Твардовски]]. За преминаването му през българското селце Смядава в своя дневник той записва:
{{цитат|Тук има чудесни свине и от тях правят суджуци, подобни на нашите|}}
 
Възникването на смядовската луканка е свързано с полски и унгарски емигранти, които през XVIII век се установяват в Шумен. През 1890 г. полякът Леополдвид и братя Мощеви отварят тук месарска фабрика. Те приготвяли колбаси по рецепти донесени от техните земи. Във фабриката на поляците работел и смядовчанинът Коста Николов. След като натрупва опит той се връща в родното си село. През 1927 г. Коста Николов и братя Домусчиеви основават сдружение „Смядовски глиган“. По технологията, научена от поляците и унгарците новата фирма започва да произвежда [[шунка]], [[саздърма]] и [[пастърма]]. На основата на унгарския салам Николов създава и луканката. Тя обаче не допаднала по вкуса на местните. За да и&#768; придаде пикантен вкус той добавил по 1 грам [[чесън]] на килограм [[кайма]]. Новият продукт бил наречен „Смядовска луканка“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=287241 в.24 часа, Тайната на смядовската луканка е в чесъна]</ref>
През 1947 г е национализирана.
 
През 1933 г. на международното изложение в [[Бари]], [[Италия]] „Смядовска луканка“ печели златен медал. Това осигурява на фабриката в Смядово, правото на придворен доставчик по времето на управлението на цар [[Борис III]]<ref>[http://some.erogance.eu/news/index.php?bl=true&n=1904&t=n История на традиционните месни продукти]</ref>. През 1938 г. деликатесът придобива световна известност. Същата година един габровлия, живеещ в [[Бразилия]] и притежаващ магазини в [[Рио де Жанейро]], изнесъл за там голямо количество от смядовските луканки. За да се съхрани за дългото пътуване я слагали в сандъци с дървена пепел.
 
През 1947 г. „Смядовски глиган“ е национализиран. Фабриката става цех към шуменския месокомбинат „Родопа“. Качеството на произведените луканки бързо пада, майсторите, които ги произвеждат напускат. Коста Николов, който дълги години носи и името Глигански се премества да работи в [[Търговище]]. През 1970-те предприятието е закрито. В началото на 1980-те благодарение на подкрепата на тогавашния член на Политбюро на ЦК на БКП [[Пенчо Кубадински]] цехът отново е отворен и обновен. Този период е описван и като „Златните години на Смядовската луканка“.
 
През 1992 г. след като е реституирана фабриката престава да работи. Днес на пазара в България се срещат продукти с името „Смядовска луканка“ производство на различни месопреработвателни предприятия.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=202631 в. Монитор, Смядовската – символ на лукса през миналия век]</ref>
 
Заедно с още няколко типично български продукти „Смядовската луканка“ е патентована в [[Европейския съюз]] с името „Смядовска специална“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=156198 в.24 часа, Патентоваме я в Европа]</ref>
 
== Приготвяне ==
За оригиналната рецепта на Смядовската луканка и днес се носят легенди. Една от тях гласи, че преди да напусне Смядово Коста Николов я е написал и затворил в банков сейф. И днес обаче тя не е открита.
 
За производството на Смядовската луканка се използва свинско и говеждо месо. Свинското месо се добива от свине [[Източно-балканска свиня|Източнобалканска порода]], а говеждото е от [[Българско сиво говедо|Сиво Искърско говедо]] или [[бивол]]ско.
 
Месото се нарязва на късове и се охлажда за да се втвърди. След това се раздробява и размесва заедно с подправките. Пълни се и се оставя за отцеждане и подсушаване. За разлика от останалите луканки смядовската преминава и процес на студено опушване при температура 16 °С – 18 °С за около 4 денонощия. След това преминават в помещения за пресоване и сушене. Пресоването се извършва до достигане на стандартната форма на продукта. Сушенето продължава 40 – 60 дена (обикновено 58).<ref name="">Ц. Захариев, Е. Динчева, „Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход“, том I, стр.173 – 174</ref>
 
== Източници ==
Анонимен потребител