Лъв VI Философ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
== Управление ==
Макар и високо образован, Лъв VI е апатичен и суетен владетел,
=== Вътрешна политика ===
Ред 47:
=== Война с България ===
[[File:Boulgoarofygon.jpg|thumb|360px|Поражението на византийците при Булгарофигон (896 г.), миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]]]]
При Лъв VI за пръв път от 30 години е нарушен мирният договор с България. Повод за това са неразрешени спорове относно търговските права между двете държави - ромейското правителство премества [[тържище]]то на българските търговци от Константинопол в Солун, което е изключително неизгодно за българската страна поради многократно удължения маршрут за превоз на стоките (главно зърно и добитък). Тази перфидна икономическа провокация, заедно с безрезултатните преговори след това, довеждат до започването на военни действия в Тракия, първоначално с ниска интензивност.
При Лъв VI е нарушен мирният договор с България, по повод на неразрешени спорове относно търговските права между двете държави. Това довежда до започването на военни действия в Тракия, първоначално с ниска интензивност. Междувременно ромейската агентура подкупва [[маджари]]те за да предприемат нахлуване в България от североизток през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. Този конфликт би могъл да бъде рещаващ удар в тила на българската държава, с който да се улесни настъплението на ромейските войски от юг, но противно на очакванията на Константинопол, Симеон предпочита за сключи мир с маджарите отстъпвайки им земи в Панония, отколкото да се впусне в твърде ангажиращ конфликт с тях. Вместо това до края на своето царуване той насочва главните си усилия и средства срещу империята.▼
▲
Българо-византийската война се задълбочава през лятото на 896 г., когато ромеите претърпяват решително [[Битка при Булгарофигон (896)|поражение при Булгарофигон]] срещу [[Симеон I]]. След унизителната загуба в тази битка пленените [[хазари|хазарски]] наемници от императорската гвардия са скопени и изпратени на василевса в Константинопол. Лъв VI сключва примирие и получава ок. 120 хиляди пленени ромейски поданици, а в замяна започва плащането на годишен данък.▼
▲Българо-византийската война се задълбочава през лятото на 896 г., когато ромеите претърпяват решително [[Битка при Булгарофигон (896)|поражение при Булгарофигон]] срещу [[Симеон I]]. След унизителната загуба в тази битка пленените [[хазари|хазарски]] наемници от императорската гвардия са скопени и изпратени на василевса в Константинопол. Лъв VI сключва примирие и получава ок. 120 хиляди пленени ромейски поданици, а в замяна връща тържището обратно и започва плащането на годишен данък (до 913 г.).
=== По-късно управление ===
Line 55 ⟶ 57:
[[Image:Byzantinischer Mosaizist des 9. Jahrhunderts 002.jpg|thumb|left|270px|Лъв VI на колене пред Христос Пантократор, детайл от мозайката в катедралата „Св. София“ в Константинопол, [[Истанбул]]]]
Опитите на Лъв VI да контролира амбициите на висшите аристократични родове, довежда до засилена опозиция от тяхна страна, особено след като засяга интересите на знатните фамилии [[Дука (фамилия)|Дука]] и [[Фока (византийска фамилия)|Фока]]. През 903 г. е направен неуспешен опит императорът да бъде убит, а през 905 г. избухва бунт в Мала Азия,
Все по-индиферентен към управлението, Лъв VI предизвиква нов дворцов скандал след четвъртия си брак със своята любовница [[Зоя Карбонопсина]] – [[майка]] на бъдещия император [[Константин Багренородни]]. Това е и причината за отлъчването на императора от патриарх [[Николай Мистик]] (901 – 907;912 – 925), който обвинява Лъв в прелюбодеяние. В отговор на това патриарха е свален по заповед на василевса и е заточен през 907 година.
| |||