Беленци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-селско-стопанск +селскостопанск)
Редакция без резюме
Ред 12:
 
== География ==
Село Беленци е разположено в полите на Стара планина. Оградено е от 3 върха - – Свети Илия, Свети Петър и Селския връх. Намира се на 15 км от град Луковит. До него се стига по асфалтов път. На юг от Беленци е село Орешене, община Ябланица, а на югоизток е село Стояновци, община Роман.
 
Село Беленци е разположено в полите на Стара планина. Оградено е от 3 върха - Свети Илия, Свети Петър и Селския връх. Намира се на 15 км от град Луковит. До него се стига по асфалтов път. На юг от Беленци е село Орешене, община Ябланица, а на югоизток е село Стояновци, община Роман.
 
== Климат ==
 
Климата е умерено-континентален. Зимата е мека, а лятото прохладно.
 
== Почви ==
 
От почвите преобладават сиви горски и канелени почви.
 
== Растителност ==
Иглолистни, дъбови и букови гори, тучни ливади изпълнени с лековити билки. В горите се срещат ядливите гъби: манатарка, булка гъба, пачи крак, млечница, сърнелка, орешки, печурки, магарешки и кладница.
 
Иглолистни, дъбови и букови гори, тучни ливади изпълнени с лековити билки. В горите се срещат ядливите гъби: манатарка, булка гъба, пачи крак, млечница, сърнелка, орешки, печурки, магарешки и кладница.
 
== История ==
Според стара легенда името на селото идва от името на една много красива българка на име Бела. Тя ходела много често да пере на реката (която минава през селото) и един ден я забелязали турци, харесали я и решили да я отвлекат. Очевидец разказвал, че тя бягала от тях като кошута нагоре по реката и оттогава никой не я е видял. Така селото започнало да носи нейното име Бела, по- късно преименувано в Беленци, а реката по която е бягала и до ден днешен носи името Кошута.
 
Според стара легенда името на селото идва от името на една много красива българка на име Бела. Тя ходела много често да пере на реката(която минава през селото) и един ден я забелязали турци, харесали я и решили да я отвлекат. Очевидец разказвал, че тя бягала от тях като кошута нагоре по реката и оттогава никой не я е видял. Така селото започнало да носи нейното име Бела, по- късно преименувано в Беленци, а реката по която е бягала и до ден днешен носи името Кошута.
 
== Религии ==
Към 1893 година в селото са живели 53 [[помаци]].<ref>{{cite book
 
| last = Райчевски
Християнство.В цялата своя история селото е изцяло християнско и като етнос, и като вероизповедание., | last = Райчевски
| first = Стоян
| title = Българите мохамедани
| origyear = 1998
| edition = второ издание
Line 43 ⟶ 39:
| pages = 83
}}</ref>
 
 
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
Село Беленци е взело активно участие в партизанското движение. В неговия район е бродела четата на Васил Симеонов/Мотов/-Чавдар. Много ятаци са дали живота си за налагане на комунистическия съветски режим в България - – Баба Стойна, Дядо Доко, Лазар Генов и други. Те са застреляни на 12 май 1944 от жандармерията на Луковит. В центъра на селото в тяхна чест е построен паметник, на който всяка година на 12 май се събира цялото село идват и школници от Плевен, за да почетат паметта им със салют.
 
Село Беленци е взело активно участие в партизанското движение. В неговия район е бродела четата на Васил Симеонов/Мотов/-Чавдар. Много ятаци са дали живота си за налагане на комунистическия съветски режим в България - Баба Стойна, Дядо Доко, Лазар Генов и други. Те са застреляни на 12 май 1944 от жандармерията на Луковит. В центъра на селото в тяхна чест е построен паметник, на който всяка година на 12 май се събира цялото село идват и школници от Плевен, за да почетат паметта им със салют.
Днес на този паметник, освен имената на ятаците са добавени и имената на загиналите в Балканската и Втората световна война.
 
Друга забележителност в селото е църквата "Свети„Свети Архангел Михаил"Михаил“, в която има изключителни стенописи. В нея са кръстени всички деца до набор 1951 година. В първите години на XXI-ви век е полуразрушена.
 
В селото има бряст, на който годините не се знаят. Диаметърът на ствола му е над 1,5 метра. Под това дърво години наред поколения са чествали Петровден. Пренасяли са курбан, свирила е музика и са се веселили до късно.
 
== Редовни събития ==
На 14 януари всяка година в салона на читалището се провежда традиционен бал, на него момите показват какви носии имат, а кмета на селото със жури избира най-хубавата женска и мъжка носия и им се присъжда награда.
 
На 14 януари всяка година в салона на читалището се провежда традиционен бал, на него момите показват какви носии имат, а кмета на селото със жури избира най-хубавата женска и мъжка носия и им се присъжда награда.
На 2 август се прави увеселителен бал, на него присъстват всички жители на селото и гости от околните села. За доброто настроение се грижи духовата музика на село Беленци, известна със своето умение в цялата околия.
Не трябва да пропуснем и събора на беленчани, който е на Архангелов ден. Нищо не може да спре гостите на селото да посетят близки и познати. От различни краища на България те идват в родните си къщи, за да видят родителите си, а ако не са между живите си спомнят за тях на гробищния парк.
Много хубаво в селото се посрещат Коледа и Иванов ден. На Коледа коледари обикалят къщите и коледуват за здраве и берекет. Тази традиция,след смъртта на нейния организатор Кунка Дончева, е позабравена, но вярвам, че новата кметица ще поднови тази традиция.
Спомням си като малка как на Иванов ден музиката идваше и свиреше в България, защото майка ми се казваше Иванка, а тя ги посрещаше с баница и греяна ракия. Винаги празникът започваше от нас и продължаваше по домовете на всички именици. Дано и тази традиция се възобнови! Изживяването е прекрасно!
 
== Препитание ==
Основният поминък на селото е земеделие. А също така билкарство и събиране на гъби. От ранна пролет до късна есен се събират всички лековити билки в района и се берат ядливи гъби според сезон, като двама билкари, живеещи в двата края на селото- Дончо Павлов (в горния край) и Пеко Павлов( в долния край)са давали препитание на селото, като са изкупували билките и гъбите.
 
<!--== Личности == -->
Основният поминък на селото е земеделие. А също така билкарство и събиране на гъби. От ранна пролет до късна есен се събират всички лековити билки в района и се берат ядливи гъби според сезон, като двама билкари, живеещи в двата края на селото- Дончо Павлов (в горния край) и Пеко Павлов( в долния край)са давали препитание на селото, като са изкупували билките и гъбите.
 
<!-- == Литература == -->
== Личности ==
 
 
Васил Симеонов-Чавдар и това са всички образовани и достойни хора, които са излезли от селото, но не присъстват в партийните архиви.! Публично известни, за съжаление са партийните и партизански функционери, с които се пишеше биографията на селото. Лично се ангажирам да направя проучване и да ги публикувам поименно.
<!-- == Литература == -->
 
== Други ==
В селото има много прочути майстори на къщи: Христо Панчев, Петко Панчев, Фильо Испирдонов, Тодор Ганчев, Сульо Осинов и други.
 
В селото има много прочути майстори на къщи: Христо Панчев, Петко Панчев, Фильо Испирдонов, Тодор Ганчев, Сульо Осинов и други.
Най-прочутия от тях е бил Христо Панчев. Няма къща или селскостопанска сграда, която да не е построена от него. Не само в село Беленци, но и във всички околни села. Бил е самоук майстор, но на майсторлъка му можело да завиди дори и най-добрия.
 
== Кухня ==
Традиционна българска кухня. Тук може да си похапнете печено агне в трап, пита в подница, домашно приготвено сирене и масло, да вкусите лековитото вино от къпини и шипки, което се приготвя в почти всяка къща. Не бива да се пропусне и прекрасната сливова ракия, която присъства на трапезата на всеки беленчанин.
 
Традиционна българска кухня. Тук може да си похапнете печено агне в трап, пита в подница, домашно приготвено сирене и масло, да вкусите лековитото вино от къпини и шипки, което се приготвя в почти всяка къща. Не бива да се пропусне и прекрасната сливова ракия, която присъства на трапезата на всеки беленчанин.
 
== Външни препратки ==
Line 84 ⟶ 76:
 
== Източници ==
* Васил Симеонов-Чавдар "Последното„Последното робство"робство“ записки издателство БКП 1970 г.
<references />