Пакт „Рибентроп-Молотов“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-източно- +източно)
→‎Пролетно-лятна криза: Fix: грешен интервал в препратка редактирано с AWB
Ред 67:
Според изследователя Сергей З. Случ перспективата за участие във война срещу Германия не е приемана от Сталин и поддържане на връзките с Берлин е било за него ''„приоритетна задача“''<ref name="Sluch">С. З. Случ. Сталин и Гитлер, 1933 – 1941. Расчёты и просчёты Кремля, стр. 110</ref>.
 
На 3 май в дългогодишният съветски външен министър Максим Литвинов, който е от еврейски произход и е привърженик на системата за колективна сигурност, е заменен с Вячеслав Молотов – знак, за затопляне на отношенията между Съветския съюз и Германия.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 92}}</ref> В Берлин промяната е приета като обнадеждаващ знак за отношенията между двете държави. Ден по-късно в германските вестници са забранени всякакъв вид нападки срещу Съветския съюз<ref name="Sluch"/>. На 9 май в Берлин усилено се носят слухове, че Германия ''„е направила или се подготвя да направи на Русия предложения, насочени към разделяне на Полша“''<ref name="Shirer-Poland"/>. На 20 май Молотов приема германския посланик в Москва [[Вернер фон Шуленбург ]]. Изтъква, че за успеха на икономическите преговори ''„трябва да бъде създадена съответна политическа база“''<ref>[http://www.portalus.ru/modules/history/print.php?subaction=showfull&id=1142637848&archive=&start_from=&ucat=1& Германия и СССР в 1918 – 1939 годах: мотивы и последствия внешнеполитических решений], М: Изд-во „Гея“, 1995</ref>. На 21 май Сталин изисква от Народния комисариат по външните работи всички документи по германо-съветските договори. Възприема се начало към създаване на нова курс и подготовка на нов междудържавен договор<ref name="Bezymensky15">''Лев Безыменский''. [http://militera.lib.ru/research/bezymensky3/15.html Гитлер и Сталин перед схваткой. Глава 15: Когда придумали секретный протокол]</ref>.
 
На 27 май Чембърлейн, като приема, че Германия ще може да неутрализира Съветски съюз, изпраща на посланика си в Москва инструкция да се съгласи на дискусия за пакт за взаимна помощ, военна конвенция и държавни гаранции. Молотов приема хладно пакета с предложения<ref name="Shirer-Poland"/>. В речта си пред Върховния съвет на СССР на 31 май прави предложения: тристранен договор за взаимопомощ, гаранции към малките държави и военна конвенция. Формулира ги като предложения на СССР. Подчертава, че СССР не се отказва от ''„делови отношения на практическа основа“'' с Италия и Германия и избягва нападки срещу Германия. На 28 юни приема Шуленбург и обсъждат като желани и възможни въпросите за нормализация на отношенията с Германия<ref name="Shirer-Poland"/>.