Перфокарта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: добавка |
|||
Ред 3:
== История ==
[[Картинка:Lochkarte Tanzorgel.jpg|thumb|Перфорирана музикална партитура за [[латерна]]]]▼
Перфокартата се е появила много преди [[Компютър|компютрите]]. Още през [[1725]] г. [[Базил Бушон]] използва кръг от перфорирана хартия в тъкачна машина, за да определи десена на плата. През [[1726]] г. неговият съратник [[Жан-Батист Фалкон]] подобрява тази системата, като въвежда перфорирани хартиени карти, прикрепени една за друга, като по този начин улеснява бързата промяна на програмата. Станът на Бушон-Фалкон е полу-автоматичен и налага ръчно зареждане на програмата. [[Жозеф Жакард]] на свой ред използва перфокарти през [[1801]] г., за да контролира своите по-автоматични [[Стан на Жакард|станове на Жакард]], които стават изключително успешни.
<center><gallery caption="Исторически перфоленти и перфокарти">
Подобни карти са се използвали като метод за въвеждане на данни в [[Сметачна машина|сметачните машини]] от началото на [[19-ти век]]. Версията на [[Херман Холерит]], патентована на [[8 юни]], [[1887]] и използвана в неговата [[табулираща машина]] през [[1890]] г. от [[Бюрото за преброяване на населението на САЩ]], е парче [[картон]] с размери 90 на 215 милиметра, с кръгли дупки. На всяка има по 12 реда, като на всеки ред могат да се пробият 20 дупки - общо 240 позиции. Те съответстват на данни като възраст, пол, месторождение, брой деца, семейно положение и други сведения, включени във въпросника от преброяването на населението. Агентите по преброяване записват отговорите на анкетираните в специални формуляри и изпращат попълнените формуляри за обработка, като информацията се пренася чрез перфориране върху картите. След това перфокартите се зареждат в специални устройства, съединени с табулаторната машина. Самото броене става, като картите се пронизват с матрица от тънки игли, по една игла за всяка от общо 240 позиции. Когато иглата попадне на перфорирана позиция, тя преминава през отвора и затваря съответната [[електрическа верига]], което се отчита от [[брояч]] и той се премества с една позиция напред<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://chernykh.net/content/view/16/40/ | заглавие= История компьютера|достъп_дата = 31 август 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= ru|цитат= }}</ref>.▼
Image: ATG 7942 Photomarathon 05 - punched stripe mechanism.jpg|Механизъм с перфолента, Национален политехнически музей, София
File:Hollerith Punched Card.jpg|Перфокарта на Холерит
</gallery></center>
▲Подобни карти са се използвали като метод за въвеждане на данни в [[Сметачна машина|сметачните машини]] от началото на [[19-ти век]]. Версията на [[Херман Холерит]], патентована на [[8 юни]], [[1887]] и използвана в неговата [[табулираща машина]]
Отначало различните системи използват перфокарти с различен дизайн. Около 1928 перфокартите се стандартизират до точни размери: 7 3/8 [[инч]]а на 3 1/4 инча (187.325 на 82.55 [[милиметър|мм]]). Перфокартните машини са няколко вида – за четене, за сумиране (табулатор) и за сортиране. Перфокартните електро-механични машини са известни и под името сметачно-аналитични или статистически машини, но най-разпространеното им наименование е табулаторни машини<ref>{{cite book |title= Джон Атанасов |last=Бончев |first= Николай|year= 1990|publisher= [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|Университетско издателство „Климент Охридски“]]|location=София |pages= 82}}</ref>.
| |||