Акропол (Атина): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-и до днес +)
м whitespaces
Ред 51:
Ерехтейонът е изключително изящен образец на йонийския ордер. Разположен в северния край на Акропола, срещу Партенона, той е построен от мрамор между 421 и 405 г. пр. н. е., вероятно от Мнесикъл. Подобно на Пропилеите, и той е чудесно пригоден към неравния и стръмен терен: източната половина на зданието е с 3 м. по-високо от западната. Планът му е по-особен и единствен по рода си, тъй като има три фасади ([[портик|портици]]) – източна, северна и южна. Всичките са на различни нива, както поради различните нива на скалата, така и защото храмът е посветен на много божества – Атина, [[Посейдон]], [[Хефест]], както и на атинските митични герои [[Ерехтей]] (чието име носи храмът) и брат му [[Бутес]]. Главният вход, който е от източната страна, води за [[целата]] (стая) на Атина Полиас. Там се е съхранявала дървена статуя ([[ксоанон]]) на богинята, която е била обект на култова почит – всяка година са я преобличали с новоизтъкания от девойките пеплос. През един по-ниско разположен портик от север се влиза в помещенията, посветени на Посейдон и Ерехтей. Третият вход, от южната страна, представлява друг, по-малък портик към същата цела. Според легендата, Ерехтейонът е разположен на мястото, където Посейдон, брат на [[Зевс]], предявил пръв властта си над града. Той забил тризъбеца си в скалите на Акропола и оттам бликнал извор. По-късно Зевс дал предимство на Атина, защото тя подарила [[маслина|маслиненото]] дръвче в града, преди да бликне изворът. В Ерхетейона са се намирали свещеното маслинено дърво на Атина, скално изсичане (приемано като „следата от тризъбеца на Посейдон“) и свещения извор, около които обекти се е зародил полисния култ. Атиняни са вярвали, че там живее героят-основател на града Ерехтей, във формата на змия.
 
Трите портици на Ерхетейона са различни. Два от тях се крепят на стройни йонийски колони, а покривът на южния портик почива върху шест [[кариатида|кариатиди]] (скулптурни женски фигури изпълняващи конструктивна функция на колони), малко по-големи от човешки ръст, съчетаващи силата и красотата, характерни за произведение от [[класически гръцки стил |класическия период]]. Статуите органично са свързани с архитектурата: освен че изпълняват конструктивна роля на колони, те ярко изпъкват върху фона на гладката мраморна стена на храма. Девойките са представени в свободни пози, облеклата им се стелят надолу на богати дипли. Създава се впечатление, че те бавно шестват напред. С лявата си ръка всяка от девойките е придържала леко края на дрехата си, а с дясната е държала [[фиала]] - съд за възлияния при жертвоприношение.
 
През 1832 г. архитектът [[Леополд фон Кленце|Лео фон Кленце]] ръководи реставрацията на Акропола. <ref name="История на Мюнхен 110">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=110}}</ref>