Шарлот Бронте: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
[[Файл:The Brontë Sisters by Patrick Branwell Brontë restored.jpg|thumb|Портрет на сестрите Бронте от 1834 г.]]
[[File:Bronte Sisters in Haworth.jpg|thumb|Паметник на сестрите Бронте в Хауърт]]
'''Шарлот Бронте''' ({{lang-en|Charlotte Brontë}}) е английска [[писател]]ка и [[поет]]еса, най-голямата от три сестри, също писателки ([[Ан Бронте]] и [[Емили Бронте]]). Творбите
== Биография ==
=== Детство и образование ===
Шарлот Бронте е родена на [[21 април]] [[1816]] г. в [[Торнтън (Англия)|Торнтън]], западно от [[Брадфорд]] в [[Йоркшър]], [[Англия]]. Тя е третото от шестте деца на Мария и Патрик Бронте, който е ирландски пастор. През 1820 г. семейството се мести в [[Хауърт]], Северна Англия, където бащата става англикански свещеник. Майката Мария умира от рак на 15 септември 1821 г., оставяйки пет дъщери
През август 1824 г. бащата Патрик Бронте изпраща Шарлот, Емили, Мария и Елизабет в девическо училище в Кован Бридж в Ланкашир. По-късно Шарлот споделя, че това училище е нанесло огромни щети върху нейното психическо и физическо здраве. Две от сестрите умират от туберкулоза в училището през юни 1825 г. Това са Мария (родена 1814 г.) и Елизабет (родена 1815 г.) След смъртта на двете най-големи сестри, бащата отстранява Шарлот и Емили от училището. В творбата си „Джейн Еър“ Шарлот използва посещаваното от нея училище като прототип за училището, описано в книгата.
Във фамилното си жилище в Хауърт Шарлот се държи като приятелка и майка с по-малките си сестри и брат. Оцелелите членове на семейството създават свой въображаем свят и започват хронологично да описват живота и преживяванията на обитателите на техните измислени кралства. Шарлот и Брануел написват истории за измислената от тях страна
Между 1831 и 1832 г. продължава своето обучение в Мирфилд, където среща Елън Нъси и Мари Тайло. Те се превръщат в нейни приятели, с които тя поддържа връзка цял живот. През 1833 г. написва „Зеленото джудже“, използвайки името Уелсли. От 1835 до 1838 г. работи като учителка. През 1939 г. поема първата от многото позиции на гувернантка на семействата в Йоркшър. От май до юли 1839 г. е наета от семейство Сигуиг и работи в тяхната лятна резиденция в Лодърсдейл, където едно от децата, за което се грижи, запраща по нея Библията, което я вдъхновява за частта в „Джейн Еър“, където Джон Рийд хвърля по младата Джейн книга.
През 1842 г. Емили и Шарлот пътуват до [[Брюксел]], за да се запишат в пансиона, управляван от Константин Хегер и неговата съпруга. Шарлот изучава английски, а Емили
=== Първа публикация ===
През май 1846 г. сестрите Бронте сами финансират публикуването на сборник със свои творби, които подписват с псевдонимите на „братя
=== „Джейн Еър“ ===
Първото произведение на Шарлот
=== Обществена дейност ===
Ред 51:
=== „Шърли“ и тежки загуби ===
[[File:Shirley a tale - Page n8.jpg|thumb|120px|Заглавната страница на „Шърли“ от 1949 г.]]
През 1848 г. Шарлот започва работа върху своят втори роман
След смъртта на Ан тя възобновява своята писателска дейност и я използва като начин да се справи със скръбта си. Така се появява „Шърли“. Романът се занимава с темата за индустриалните неволи и ролята на жената в обществото. Публикуван е през октомври 1849 г. За разлика от „Джейн Еър“, която е писана от първо лице, повествованието в „Шърли“ се извършва през страничен наблюдател, тоест от трето лице. В него липсва емоционалността на първата творба на Шарлот. Критиците намират „Шърли“ за доста по-малко скандален. Шарлот се противопоставя на препубликуването на втория роман на сестра си Ан, която се отразява върху популярността ѝ.Този въпрос става остава спорен в последвалите биографии на Шарлот.
Ред 57:
=== „Вийет“ ===
[[File:Villette-Page n8.jpg|thumb|120px|Заглавната страница на „Вийет“ от 1953 г.]]
Третият роман на Шарлот Бронте е публикуван през 1853 г. Възниква темата за изолацията и за вътрешния конфликт, предизвикат от социалната репресия на индивидуалното желание. Главният персонаж
=== Брак ===
Ред 70:
=== Писмата на Хегер ===
На 29 юли 1913 г. лондонският вестник „Таймс“ публикува четири писма, които Шарлот е написала до Константин Хегер, след напускането на Брюксел през 1844. Написани са на френски, освен един постскрипт на английски. Те разчупват досегашната преобладаваща представа за Шарлот като християнски мъченик и защитник на женските права. Такава представа за нея създават повечето от биографите ѝ, започвайки от тази на Елизабет Гаскел. Писмата показват едностранна кореспонденция. Хегер не им е отговорил. Писмата разказват за любовта ѝ към женен мъж и са интерпретирани по множество различни начини. Писмата се смятат за собствена литературна драматизация и изразяват благодарност.
=== Критика на „Джейн Еър“ ===
Известната английска специалистка Катлийн Тилътсън започва своята студия за „Джейн Еър“, като заявява, че това не е роман за съвременния живот в Англия или за един по-ранен период, който хвърля светлина върху съвременния живот на авторката. К. Тилътсън описва също „Джейн Еър“ като „любовна история“, подобна на приказката за Пепеляшка, с тайнствени елементи от приказката за Синята брада; като автобиография, която покрива период от едно „нещастно детство до щастлива женитба“. Други критици подчертават, че по същество романът е силно повлиян от романтичната традиция, която се интересува от преживяванията на ярки личности, и от готическия роман с неговите тайнствени, но все пак обясними случки. Неколцина критици изтъкват също, че по същество „Джейн Еър“ е близък до тъй наречения „роман на изграждането“, който проследява оформянето на даден характер. Интересен факт е, че когато романът се появява, срещу него се чуват и гласове на протест. Списание „Крисчън Римембрънсън“ заявява, че романът пламти от „морално якобинство“. Тази крайна реакция е необяснима за повечето хора от нашето време. С оглед на историческата гледна точка можем да разберем, че той наистина съдържа неща, които са „революционни“. Сред тях на първо място е образът на неговата героиня. Самата идея, че Джейн се влюбва в човек над нейното социално положение, е скандална и революционна. Джейн е силна личност. И силата превръща тази дребна и обикновена жена в привлекателно и желано същество. Едно от забележителните постижения на Шарлот Бронте в „Джейн Еър“ е, че тя успява да оркестрира основните тоналности на произведението
=== „Джейн Еър“ на екрана ===
Романът „Джейн Еър“ има няколко екранизации. <ref>{{imdb name|0111576|Шарлот Бронте}}</ref>
* 1934
* 1943
* 1961
* 1970
* 1983
* 1996
* 1997
* 2006
* 2011
=== Други екранизации ===
Ред 107:
* [http://chitanka.info/book/2168-jane-eyre-bruleni-hulmove Шарлот Бронте. ''Джейн Еър''. Превел от английски Христо Кънев. Емили Бронте. ''Брулени хълмове''. Превел от английски Асен Христофоров. „Народна култура“, Библиотека „Световна класика“, София, 1978]
* {{икона|en}} [http://literature.org/authors/bronte-charlotte/jane-eyre/ Пълният текст на „Джейн Еър“ в literature.org]
* {{Моята библиотека автор|charlotte-bronte|Шарлот Бронте}}
{{Нормативен контрол}}
|