Апостол Петков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м whitespaces
Ред 80:
=== Илинденското въстание ===
[[File:Kornishor-church.JPG|мини|300п|Църквата „Свети Николай“ в [[Корнишор]], където е обявено началото на въстанието в Солунския окръг.]]
[[File:Zname Enidzhe.jpg|ляво|мини|300п| Знаме ушито от учителката Мария Капитанчева през зимата на 1903 г. по указание на Апостол Петков. На 20 юли 1903 г. в село Корнишор, пред него се заклеват 250 четници от Енидже-Вардарскте чети на Апостол Петков, Иванчо Карасулията и Кръстьо Асенов. След въстанието знамето е спасено от отец Димитър Джутев от българската църква „Св. Св. Кирил и Методий” в селото. Потомката на българи от Егейска Македония Анка Николова Хикимова – Колакова го предава през 2014 г. в [[НВИМ]].]]
Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско, околията под командването на Апостол войвода участва активно в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] през 1903 година. Апостол войвода разпределя задачите на районните ръководители. На Илинден в село [[Корнишор]] кукушката чета на [[Кръстю Асенов]] и ениджевардарските чети на Апостол войвода и [[Иван Карасулията]] се обединяват и пред 250 четници става освещаването на знамето.<ref>Петров, Благой. Наранената земя, Алкор, Бургас, 1995.</ref> На 18 юли [[Сава Михайлов]] и [[Аргир Манасиев]] заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. На 19 юли пунктовият началник на Грубевския район [[Захари Гьорев]] с 20 души от селската милиция прекъсват телеграфните жици и събарят телеграфните стълбове на предварително указаните места. На 30 юли Апостол настъпва към Крива, убива няколко гъркомани, заподозрени в шпионаж, и запалва къщите им.<ref name="petrvo.66">Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 66.</ref> Също иска да нападне намиращия се там турски гарнизон, но предупредени от местни гъркомани, войниците се прибират в Гумендже. Четата на Апостол настъпва към града и се разполага на височините Бялата пръст над него. В града са изпратени атентатори, като само един успява да взриви бомба, която обаче предизвиква паника сред войската. Четата на Апостол обстрелва града и се оттегля в Паяк.