Разлика между версии на „Белгород Днестровски“

м
whitespaces
м (whitespaces)
== История ==
[[Файл:Bulgaria Samuil (997-1014)cs.png|360px|мини|България при цар Самуил]]
Старото име на града е българското '''''Б{{Уникод|&#x463;}}лградъ'''''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'',<ref name=Kaba>{{cite book|last=Kaba|first=John|title=Politico-economic Review of Basarabia|year=1919|publisher=American Relief Administration|location=United States|page=15|url=http://www.wdl.org/en/item/7313/view/1/15/}}</ref> [[румънски език|румънското]] – ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] – ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак]] част от [[Бесарабия]]. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването и&#768; в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. града и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г. когато бива завладянο от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар [[Тодор Светослав]]. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV в. от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река [[Днепър]], той сочи, че: ''„край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“''. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името [[Акерман| Белград]] – този на река [[Днестър]]: ''„Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.''<ref>[http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]</ref><br />
 
През ХІХ век в областта, която е част от [[Руска империя|Руската империя]], се заселват много българи бежанци от турския гнет, които стават известни като [[бесарабски българи]].