Битка за Гърция: Разлика между версии

 

На 13 април 1941 г. Хитлер издава Директива № 27 си, в която илюстрира бъдещето на политиката в Гърция. Той приключва юрисдикцията на Балканите с Директивата си № 31, издадена на 9 юни. Континенталната част на Гърция е разделена между Германия, Италия и България. Немските сили окупират стратегически по-важни области, а именно Атина, Солун с Централна Македония, както и няколко острови в Егейско море, включително и остров Крит. Те също така окупират [[Лерин]], към който България и Италия имат претенции. В края на април и началото на май съгласно ангажиментите си по договореностите с Германия, Българската армия навлиза без да срещне съпротива в Западна Тракия и заема областта между река Струма и разграничителната линия минаваща през [[Дедеагач]] и [[Свиленград]] на запад от река Марица. Останалата част на Гърция остава в Италия. Италианските войски започват да заемат Йонийско море и островите в Егейско море на 28 април. На 2 юни те заемат Пелопонес, Тесалия, на 8 юни, и на 12 юни заемат по-голямата част от Атина.

 

== Битка за остров Крит ==