Сардинско кралство: Разлика между версии

До началото на 18 в. Южна Италия ([[Неаполитанско кралство]]) и островите [[Сардиния]] и [[Сицилия]] (т.н. [[Сицилианско кралство]]) се намират в персонална уния под егидата на испанските [[Хабсбурги]] (т.н [[Арагонска корона]]) и представляват неразделна част от владенията на Испания. През 1701 г. испанският крал [[Карлос II]], който е последен представител на [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]] в Испания, умира. Скоро след смъртта му, през 1704 г. започва т.н. [[Война за испанското наследство]], в която правото над испанската корона си оспорват двама племенници на Карлос II – френският претендент [[Филип V Испански|Филип д'Анжу]], внук на френския крал [[Луи XIV]], и австрийският претендент [[Карл АвстрийскиVI|Карл]], син на австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. Войната продължава повече от десетилетие, като в нея се намесват почти всички големи държави в Западна Европа. В тази война [[Савойско херцогство|херцогът на Савоя]] и суверен на Пиемонт [[Виктор-Амадей II]] подкрепя австрийските претенции. С подписания през 1713 г. [[Утрехтски мирен договор|договор от Утрехт]], испанските владения са поделени между херцогство Савоя и Австрия: Савоя получава [[Сицилианско кралство|Сицилианското кралство]] и част от [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]], а Австрия анексира [[Сардиния]], [[Испанска Нидерландия]], [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]] и останалата част от [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]].