Курфюрст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Избори: Fix: грешен интервал в препратка редактирано с AWB |
м →Състав |
||
Ред 4:
== Състав ==
Германската практика за избор на [[монарх]] води началото си от времето, когато [[германски племена|германските племена]] образували съюзи по определен повод и избирали за тази цел водач. Избори са провеждани нередовно от [[франки]]те, сред чиито наследници са [[Франция]] и [[Германия]]. Френската монархия постепенно става наследствена, но германската остава изборна. Първоначално всички мъже упражняват правото си на глас в такива избори, но в крайна сметка избирателните права остават достояние на ограничен кръг влиятелни личности в държавата. При избора на [[Лотар II (Свещена Римска империя)|Лотар II]] през [[1125]] малък кръг изявени [[аристокрация|благородници]] избират монарха и след това го представят за одобрение на останалите магнати. С времето правото на избор се ограничава до определен кръг принцове и процедурата по одобрение от благородничеството е изоставена.
Избирателната колегия е спомената през [[1152]] и отново през [[1198]]. В писмо на папа [[Урбан IV (папа)|Урбан IV]] се споменава, че от „незапомнени времена“ седем принца (архиепископите на [[архиепископ на Майнц|Майнц]], [[архиепископ на Трир|Трир]] и [[архиепископ на Кьолн|Кьолн]], заедно с херцозите на [[херцог на Франкония|франките]], [[херцог на Швабия|швабите]], [[херцог на Саксония|саксонците]] и [[херцог на Бавария|баварците]]) притежават правото на избор на император. Тримата споменати архиепископи ръководят едни от най-богатите и влиятелни [[епархия|епархии]] в [[Европа]], а четиримата херцози контролират старата франкска територия, както и важни наследствени служби. През [[13 век]] франконската и швабската херцогски династии се прекъсват и техните избирателни претенции преминават към [[пфалц-граф на Рейн|пфалц-графа на Рейн]] и [[маркграф на Бранденбург|маркграфа на Бранденбург]]. Първоначално Пфалц и Бавария се контролират от едно и също лице, но през [[1253]] са разделени между двама представители на династията [[Вителсбах]]. Останалите курфюрсти отказват да допуснат двама представители на една и съща династия до избирателните права, така че започва ожесточено съперничество между пфалц-графа и херцога на Бавария. Междувременно [[Списък на чешките крале|кралят на Бохемия]], който държи и древната имперска служба на ''Първи виночерпец'', предявява претенции за участие в изборите. Противопоставят му аргумента, че кралството му не е германско. [[Златна була|Златната була]] от [[1356]] поставя край на споровете. Според нея право да избират краля имат архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, както и кралят на Бохемия, пфалц-графът, херцогът на Саксония и маркграфът на Бранденбург.
| |||