Брюксел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м whitespaces
Ред 53:
 
=== Ново време ===
Благодарение на статута на столица и на икономическият възход на Белгия през епохата на индустриализация ([[XIX век]]), Брюксел се превръща във все по-привлекателно място. Населението се разраства бързо, не на последно място за сметка на [[имиграция | имигрантите]] от [[Валония]] и Франция. Историческото ядро на града се обединява с бившите селски общини в конгломерат, израстват нови квартали. През това време се строят такива сгради като Двореца на правосъдието, [[Брюкселската фондова борса]], Кралския дворец, Триумфалната арка и прочутите сгради в стил [[Ар нуво]] (като сградите на [[Виктор Орта]]).
 
Въпреки, че Белгия е жертва на агресивната политика на [[Германия]] и в двете [[светвна война | световни войни]], Брюксел не получава значителни разрушения. Благодарение на това архитектурата и улиците на Брюксел до [[1960-те | 60-те години на ХХ век]] (и отчасти в наши дни) остават такива, каквито са били по време на основаването на града. Още през [[1930-те|30-те години на ХХ век]] са свързани с релсов път [[Северна гара (Брюксел)|Северната]] и [[Централна гара (Брюксел)|Централната]] гари през центъра на града.
[[Файл:Bruxelles-Brussel.jpg|left|thumb|Двуезичие в Брюксел]]
[[Файл:Brussels Great Market Square.jpg|мини|300п|Гран Плас]]
Старият конфликт между фламандското, нидерланскоезично и валонското, френскоезично население води до това, че през 1932 – 1938 година Брюксел се превръща в двуезичен: имената на улици, спирки на общественият транспорт и общините са дублирани на два езика. Под влиянието на по-развита по това време Валония градът все повече се „пофренчва“ и преобладаващият по-рано холандски език отива на втори план. Също така в архитектурата доминира френския стил.
 
След [[Втората световна война]] Брюксел завоюва все по-голямо международно значение: през 1958 г. тук се настанява [[Европейската икономическа общност]] (предшественик на [[Европейски съюз | Европейският съюз]]). През същата година в Брюксел се провежда [[Световно изложение]], за което е построен [[Атомиумът]]. През 1967 г., от [[Париж]] в Брюксел се премества и [[НАТО]].
 
Публикуваният през 1953 г. закон, по който разходите за събаряне на стари къщи се изплащат от държавата, се отразява неблагоприятно върху външния вид на града: събарят се ненужно голям брой стари жилища и квартали, а на получените площи се построяват високоетажни сгради. Някои архитекти смятат, че Брюксел е по-засегнат от модернизирането през 1960-те години, отколкото от войните. Тази модернизация, придружени от събаряне в голям мащаб на исторически квартали, е наречена „[[брюкселизация]]“. Освен това характерна черта за новия Брюксел е образуването на [[гето]] и заселването на бедните имигрантски семейства в централните квартали, отличаващи се по-рано с богати културни традиции.
 
== География ==
[[Картинка: Brussels 1837.jpeg|thumb|200px|left| Петоъгълника – историческата сърцевина на Брюксел (карта от 1837]]
Общината на Брюксел е в неправилна форма, състояща се от три части: широка Северна, Централна и тясна южна. В северната част Брюксел включва областите [[Лаакен]], където са разположени няколко кралски резиденции. До 1921 Лаакен е самостоятелна община. Исторически ядрото на града представлява петоъгълник от булеварди, построени на мястото на бившите отбранителни съоръжения.
 
Брюксел е на река Сена (Zenne), но в чертите на града тя на практика не се вижда, тъй като е била покрита от белгийските инженери, под ръководството на [[Mo, Мишел Хенри, Джоузеф | Хенри Мо]] в периода на [[урбанизация]]та (втората половина на XIX в.).
 
=== Климат ===