Българска армия: Разлика между версии

Главните задачи на армията са отбраната на страната от външно нападение и реализиране на националната външна политика с военни средства. Наред с това в определени периоди тя е въвличана и за постигането на вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през [[1881]] г., [[1886]] г., [[1923]] г., [[1934]] г. и в [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9 септември 1944 г.]], при потушаването на селските вълнения от [[1900]] г., [[Войнишко въстание|Дезертьорските бунтове]] от [[1918]] г., бунта от [[Юнско въстание|юни]] и метежа през [[Септемврийско въстание|септември]] [[1923]] г., действа срещу [[партизанско движение в България|въоръжената комунистическа подривна дейност]] на т.н. „партизани“ в старите и новообединени предели на държавата през [[1941]] – [[1944]] г., след т. нар. [[Деветосептемврийски преврат]] 1944 г. създава и участва в силови действия и наказателни акции срещу т. нар. „Антинародни елементи“ – лица вражески настроени към властта на правителството на ОФ през 1944 -1945, но също и лица имащи фашистки убеждения както с редовни войскови части, така и със специални съединения и органи с военно полицейски и политически функции – Помощник командирите, Гвардейските единици ( [[Българска народна гвардия]] – военни единици съставени от доброволци с военно политически и военно полицейски функции) и РО 2(военно полицейския отдел за политически пресъпления при военното разузнаване) при Разузнавателния отдел при Щаба на войската в полза на т. нар. [[Народен съд]] за охрана на арестанти и изпълнение на смъртни присъди както и в наказателни операции срещу т. нар. "Горяни " 1946 – 1947 г – партизанско антиотеченофронтовско движение, а така също и при [[Възродителен процес| преименуването на българските мюсюлмани]] в края на [[20]] век.