Българско Черноморие: Разлика между версии

Полезните изкопаеми са привързани към геоложкия строеж и палеогеографското развитие на съответните области, които опират до черноморското крайбрежие. По-значителни са находищата на [[въглища]] в Добруджанския басейн, в Бургаско кафяви въглища (кв. [[Рудник (Област Бургас) |Рудник]]), природен газ в устието на р. Камчия, [[нефт]] и [[природен газ]] около Шабла и Тюленово. Значителни находища на манганови руди са разкрити във Варненско и устието на река Батова, медни в Медни рид, Росен баир и Върли бряг (Бургаско), магнетитни пясъци между Бургас и Поморие. [[Варовици]] се добиват в Моминото и Франгенското плато, [[кварцови пясъци]] ­край гр. [[Белослав]], българити­ край гр. [[Българово]]. В Поморийското и Атанасовското езеро се добива [[сол]], и ­луга, от която се произвежда паста за зъби. Лечебна кал от Балчишката тузла, Атанасовското и Поморийското езеро се използва за балнеолечение.

Повечето от реките формират оттока си извън територията на Българското черноморско крайбрежие. По-големи реки от север на юг са Батова, [[Провадийска река|Провадийска]], [[Камчия]], [[Двойница]], [[Хаджийска]], [[Русокастренска]], [[Средецка]], [[Факийска]], [[Ропотамо]], [[Велека]], [[Резовска река]]. В посока от север на юг се увеличава водоносността на реките. Максимумът на оттока за северните реки е пролетен, докато за реките на юг той е зимен. Минимумът на оттока е през август и ­септември. Подхранването на реките е предимно дъждовно­ до около 70 – 80%. Със значително карстово подхранване са р. [[Девня (река)| Девня]], Батова, Провадийска. Модулът на оттока зависи в голяма степен от скалната основа. По черноморското крайбрежие са разположени най-големите езера. Според произхода си те са лимани и лагуни. Най-големи сред лиманните езера са [[Варненско езеро|Варненското]], [[Белославско езеро|Белославското]], [[Шабленско езеро|Шабленското]], [[Мандра (язовир)|Мандренското]], [[Бургаско езеро|Бургаското]], [[Атанасовско езеро|Атанасовското езеро]]. Лагуни са [[Поморийско езеро|Поморийското езеро]], [[Алепу]], [[Аркутино]] и др. Най-дълбоки и с най-голям воден обем са Варненското и Белославското езеро. Бургаското е най-обширно. Артезиански води са разкрити във Варненско, долината на р. Камчия и Бургаската низина. Минерални води бликат във Варненско и Бургаско.

Останалите по-малки градове и села са [[Поморие]], [[Несебър]], [[Балчик]], [[Царево]], [[Созопол]], [[Свети Влас]], [[Приморско]], [[Каварна]], [[Шабла]], [[Равда]], [[Обзор]], [[Бяла (Област Варна)|Бяла]], [[Черноморец]], [[Ахелой (град)|Ахелой]], [[Ахтопол]], [[Кранево]], [[Българево]], [[Китен]], [[Шкорпиловци]], [[Лозенец_(Област Бургас)|Лозенец]], [[Синеморец]], [[Дуранкулак]], [[Крапец (Област Добрич)| Крапец]], [[Варвара (Област Бургас)|Варвара]], [[Камен бряг]], [[Резово]], [[Тюленово]] и [[Емона]].

Някои от най-популярни български черноморски курорти са [[Чайка (курорт)|Чайка]], [[Албена]], [[Св. св. Константин и Елена (курорт)|Св. Св. Константин и Елена]], [[Русалка_(курорт)|Русалка]], [[Елените]], [[Слънчев бряг]], [[Черноморец_(курорт)|Черноморец]], [[Златни пясъци]], [[Дюни (курорт)| Дюни]], [[Камчия_(курорт)|Камчия]], [[Ривиера (курорт)| Ривиера]], Ахтопол, Ахелой, Балчик, Китен, [[Крайморие]], Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, [[Сарафово]], Синеморец, Шкорпиловци, Созопол, Царево.