Разлика между версии на „Българо-унгарски войни“

м
whitespaces
м (whitespaces)
м (whitespaces)
Ситуацията придобива решаващ развой през септември 892 г., когато [[Владимир Расате]] осведомява [[Арнулф Каринтийски]], че франките повече не могат да разчитат на неговата войска в Карпатите. Франкската делегация отива още и при престолонаследника [[Симеон I]]. Неотдавнашният византийски заложник впоследствие се приготвя за война.
 
[[Image:HungariansPursueBulgarians.jpg|250px|left|thumb| Симеон започва война срещу Византия заради преместването на тържището за български стоки от Контстантинопол в Солун. В отговор византийския император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]] изпраща пратеник - Никита Склерос - при угрите и по поречието на Долни Дунав се среща с унгарските управляващи принцове Арпад и Куржан, като те се съгласяват да сключат съюз. Като резултат от това унгарските сили, водени от сина на Арпад - Лиюнтика, повеждат армия от кабарски наемници, маджари и може би [[секеи]], които с помощта на византийците преминават Дунава и нападат българите в гръб /българската армия е в Тракия/. Симеон прекратява кампанията си срещу византийците и се обръща срещу унгарците. Победен от последните, той търси убежище в крепостта Дръстър. Българите водени от Симеон са обсадени в Силистра (Дръстър) след като са победени от унгарците.]] Впоследствие Симеон търси помощ от печенегите, живеещи източно от унгарците в [[Черноморска низина|Причерноморските степи]].
 
В същата тази 894 г. унгарците напредват в областта на Карпатите и Панония, за да помогнат на Святополк срещу франските съюзници на българите. Когато научили за смъртта на Святополк унгарците се оттеглят, макар както изглежда само до района на горна Тиса. През пролетта на 895 Арпад заедно с армията си тръгва нататък и въпреки няколкото схватки в Панонското поле прекратява управлението на българите там. Бързо сключили мир с византийците, българите се концентрират, за да победят унгарците на Лиюнтика.