Възрожденска архитектура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Бяла → Бяла (Област Русе) |
м whitespaces |
||
Ред 2:
[[File:Lyutov House-1.JPG|мини|Лютовата къща в Копривщица ]]
[[File:Arbanasi house brendancox.jpg|мини|Къща в Арбанаси ]]
[[File:Rilski-manastir1.jpg|мини|
[[File:Church of the Holy Mother of God, Boboshevo.1.jpg|мини|
[[File:Tryavna-imagesfrombulgaria.JPG|мини|
[[File:Zlato3.jpg|мини|Възрожденско взаимно училище в Златоград]]
[[File:Бяла - мостът на Кольо Фичето.jpg||мини|Устои на беленския мост - 1867 година, майстор Никола Фичев]]
Ред 24:
През третия, най-кратък етап, възрожденската къща се развива в две посоки: в Пловдив и в селищата, изпитали неговото влияние, се усъвършенства пловдивския тип симетрична къща; в останалите населени места регионалните типове остават почти неизменени през последните два етапа. В средата на XIX век от Запад започва да прониква класицизмът и да се прилага пловдивският тип главно при външната декорация на сградите. Разпространението на стенописите в интериора се обяснява с любовта на българина към богатството на багри, проявило се още през [[средновековие]]то.
През [[Възраждане]]то архитектурата израства не само по размери, типове и изпълнения на къщите, но се обогатява и с различни обществени сгради, които дотогава са били монопол на завоевателя. Поели значителен дял на търговията, към средата на XIX век българите строят и търговски сгради - мази (в [[Севлиево]], [[Търново]], [[Сливен]], [[Карлово]], [[Сопот]]). За нуждите на търговията и занаятите българските еснафи издигат часовникови кули, които изменят облика на селищния силует, определян в много селища главно от минаретата. Това въздействие се усилва от нови свободно стоящи черковни камбанарии ("Света Марина" в Пловдив, "Света Троица" в Банско, която е и часовникова кула). Възрожденското черковно строителство върви от дребен към едър мащаб, от проста към сложна форма, от сдържана скромност към монументална изява. В противовес на подчертания хоризонтализъм на възрожденската къща в култувата архитектура се налага вертикално членение през тънки декоративни каменни пиластри ([[Св. Св. Петър и Павел (Сопот)
През Възраждането започва строителството и на училищни сгради. Добре запазени са сградите на някои взаимни училища (в село [[Рабиша]], Видинско, [[Златоград]], [[Кюстендил]] и др.). Външната им архитектура е като на жилищата, различават се само по вътрешното разпределение. От втората половина на XIX век се строят класни училища. При тях се използват някои елементи на жилищните сгради (портик, фронтон), но по размери и обем те доминират. Някои класни училища се сторят по чужди образци - Априлската гимазия в [[Габрово]], строена от Уста Генчо.
| |||