Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
Ред 189:
В началния си период организацията е разтърсвана от провали, известни като „афери“. [[Винишка афера|Винишката афера]] от 1897 г. е първият голям провал във [[ВМОРО]]. Започва в с. [[Виница (Република Македония)|Виница]], [[Кочани|Кочанско]] и причинява разстройване на революционнота мрежа в Скопския [[санджак]]. В резултат на Винишката афера ВМОРО губи много оръжие, претърпява морални щети, лишава се от ценни кадри, а османските власти започват да гледат с нарастващо недоверие на българското население в [[Македония (област)|Македония]]. Тази афера е съизмерима с други удари, които организацията понася впоследствие, като [[Керемидчиоглува афера|Керемидчиоглувата афера]] в [[Одринска Тракия|Одринско]], [[Иванчова афера|Иванчовата афера]] в [[Костурско]] (1901 г.) и последствията от [[Солунски атентати|Солунските атентати]] (1903 г.).
 
Аферите разкриват нуждата от повече ефективност в действията на революционната организация при подобни кризи, кагато е необходимо да се даде убежище на преследваните и да се спрат предателствата. Те ускоряват създаването на постоянни районни чети на ВМОРО, усъвършенстването на нелегалните канали за бягство към България. Смята се, че те са един от поводите за масовизирането на ВМОРО и активизирането на действията ѝ сред селското население. Все пак има и успешни афери, като тази с отвличането на [[Мис Стоун| (афера)|Елън Стоун]]. Акцията допринася за полуляризирането на ВМОРО далеч извън пределите на Османската империя, за което спомага и самата Мис Стоун със своите беседи в [[Съединените щати]].
 
=== Илинденско-Преображенско въстание ===