Георги Данчов рисува [[Икона (християнство)|икони]] за църкви в Пловдив, Чирпан, [[Стара Загора]], [[Казанлък]]. През 1861 г. заедно с учителя си [[Алекси Атанасов]] изографисва олтарната апсида на [[Араповски манастир|Араповския манастир „Св. Неделя“]] (още наричан Златовръхски манастир) и свода на църквата в [[Сопотски манастир|манастира „Свети Спас“]] край [[Сопот]]. Първите му литографски творби са портрета на [[Мидхат паша]] и композицията „Райна Княгиня в пещерата“. През 1867 г. по поръчка на [[Найден Геров]] създава 19 тематични картини с изображения на български носии и битови сцени, представени на изложба в Московския университет. През същата година изписва и известния си автопортрет, творба, която изненадва със своята професионална изработка и зрялост. Освен портрета на Васил Левски, рисува портрети и на други български революционери и общественици: [[Христо Ботев]], [[Георги Раковски]], [[Захари Стоянов]], [[Стефан Стамболов]]. Георги Данчов е един от създателите на българската светска [[живопис]] и първите [[фотография|фотографи]] в България.<ref>Елица Виткова, [http://www.bgjourney.com/Architecture/ghost/Arapovski_manastir/zografi.html За творчеството на Алекси Изограф Воденски и Георги Данчов Зографина]. // Нашето отечество България.</ref>
На негово име са наименувани улица в София и Пловдив, изложбена зала в Чирпан. Родната му къща е Къща-музей „Георги Данчов-Зографина“.
