Импресионизъм: Разлика между версии

[[File:Edouard Manet - Luncheon on the Grass - Google Art Project.jpg|thumb|„[[Закуска на тревата]]“ (1863), [[Едуар Мане]], [[музей Орсе]]]]

Някои от по-младите художници рисуват в по-светъл маниер от художниците от предходното поколение и по този начин развиват [[Реализъм (изкуство)|Реализма]] на [[Гюстав Курбе]] и на [[Барбизонска школа|Барбизонската школа]]. Те се интересуват повече от рисуване на пейзажи и съвременния живот, отколкото от пресъздаване на исторически или митологични сцени. Група млади реалисти, [[Клод Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар]], [[Алфред Сисле]] и [[Фредерик Базил]], които са учили при [[Шарл Глейр]], се сприятеляват и често рисуват заедно. Събират се в кафене „Гербоа“, където дискусиите се водят най-често от [[Едуар Мане]], на когото останалите дълбоко се възхищават. Към тях скоро се присъединяват [[Камий Писаро]], [[Пол Сезан]] и [[Арман Гийомен]].

 

През 60-те години журито на Салона по неписано правило отхвърля около половината от представените творби на Моне и неговите приятели и приема картините на художници, които са верни на утвърдения стил. През 1863 г. журито отхвърля „[[Закуска на тревата]]“ от Мане, главно защото изобразява [[голота|голи]] жени с двама облечени мъже на пикник. Според критиците, в исторически и [[алегория|алегорични]] творби може да се изобрази гола жена, но никога в обикновена обстановка. Отхвърлянето на картината ужасява почитателите на Мане, а необичайно големият брой отхвърлени картини тази година води до масово недоволство. След като император Наполеон III вижда отхвърлените през 1863 г. творби, той постановява преценката на картините да се прави от публиката и организира [[Салон на отхвърлените|Салонът на отхвърлените]]. Въпреки че много от зрителите идват само за да се подиграват, Салонът на отхвърлените насочва вниманието към съществуващата нова тенденция в изкуството и привлича повече посетители от редовния Салон.