Уикипедия

Крайцер: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Крайцерите във Втората световна война: replaced: съвършенн → съвършен редактирано с AWB
м whitespaces
Ред 99:
'''Първо поколение тежки крайцери'''
 
Появата на тежките крайцери става резултат от [[Вашингтонска конференция|Вашингтонската морска конференция]]. В хода на дебатите свързани с крайцерските сили възниква предложението за качествено ограничение при новопостроените кораби от този клас. За британците завършили наскоро най-силните в света крайцери от типа „[[Тежки крайцери тип „Хокинс“ |Хокинс]]“<ref>{{cite|автор = Донец А.|заглавие = Тяжёлые крейсера типа Hawkins|серия = Крейсера Британии|место = Владивосток|издательство = Рюрикъ|год = 2004|страници = 50}}</ref>, е крайно нежелателно да пуснат за скрап тези доста скъпи кораби и те, при благосклонното отношение на САЩ и Япония, настояват за приемане на ограничителни характеристики близки до типа „Хокинс“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=9}}. Така бъдещите крайцери трябва да имат водоизместимост не повече от 10000 тона, а калибъра на артилерията не трябва да надвишава 203 mm{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=9}}.
[[Файл:HMS Cornwall (56).jpg|thumb|250px|Тежкият крайцер „Корнуел“ тип „Кент“]]
Тъй като [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|решенията на същата тази конференция]] предвиждат и мораториум за строителството на линкори, в основните морски държави започва крайцерска гонка във въоръженията{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=9}}. Всички страни решават, че да се строят кораби, недостигащи тавана на ограниченията е безполезно и пристъпват към създаването на крайцери с максимално допустимите водоизместимост и брониране. До 1930 г. тези крайцери се наименуват „вашингтонски“.
Ред 119:
'''Второ поколение тежки крайцери'''
 
Междувременно, активната дипломатическа борба на водещите държави за морско доминиране води до сключването през 1930 г. на [[Лондонски морски договор (1930)|Лондонския морски договор]]. По неговите решения, броя на крайцерите с 203 mm артилерия, отсега нататък наречени тежки, е ограничен за САЩ на 18 единици, за Великобритания на 15 и за Япония – 12{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=12}}. Франция и Италия не подписват Лондонския договор, но след година сключват Римския пакт, ограничаващ броя на тежките крайцери на 7 единици за всеки от флотовете{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=12}}. През 1936 г. е подписан нов [[Лондонски морски договор (1936) |Лондонски договор]], с участието на САЩ, Великобритания и Франция. Той забранява строителството на тежки крайцери до 1942 г{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=14}}.
 
Великобритания, вече имаща в строй 13 тежки крайцера, се ограничава с дострояването на двата кораба от типа „[[Тежки крайцери тип „Йорк“|Йорк]]“. Те се отличават от „Каунти“ с намалена водоизместимост, по-слабо въоръжение, но и по-ниска стойност. Отказват се от усъвършенстваните крайцери тип „[[Тежки крайцери тип „Съри“|Съри]]“.
[[Файл:Algerie-4.jpg|thumb|250px|Тежкият крайцер „Алжери“]]
Френският флот има възможност да построи само един тежък крайцер. Това става „[[Алжери (тежък крайцер, 1932) |Алжери]]“, считан за най-съвършеният европейски кораб от този клас<ref>{{cite| автор= Кофман В. Л.| заглавие = Тяжелый крейсер „Альжери“| издание = Морская коллекция| год= 2007|номер= 4|страници = 32}}</ref>. Неговите главни особености стават солидното брониране и отличната противоторпедна защита<ref>{{cite| автор= Кофман В. Л.| заглавие = Тяжелый крейсер „Альжери“|страници = 31}}</ref>.
[[Файл:Crucero pesado Zara 2.JPG|thumb|left|250px|Тежкият крайцер „Зара“]]
С добра защита се отличават и 4 италиански крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип „Зара“|Зара]]“. Отстъпвайки на крайцерите от другите страни по мореходност и далечина на плаване и имайки посредствена скорост, тези кораби се смятат за най-защитените крайцери от преди войната<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера типа „Зара“| издание = Морская коллекция| год= 2006|номер= 2|страници = 31 – 32}}</ref>. Впрочем, бойните качества на „Зара“ рязко се намаляват от неудовлетворителната им артилерия<ref>{{cite| автор= Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера типа „Зара“|страници = 8}}</ref>. Още един тежък крайцер за италианския флот става „[[Болцано (тежък крайцер, 1932)|Болцано]]“, като повтаря изцяло типа „Тренто“<ref>{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“|страници = 5}}</ref>. На [[корабни изпитания|изпитанията]] той поставя абсолютен рекорд по скорост за тежък крайцер – 36,81 възела<ref name="М1"/>. В реалната му експлоатация скоростта му е много по-ниска<ref>{{cite| автор= Малов А. А. Патянин С. В.| заглавие = Тяжелые крейсера „Тренто“, „Триест“ и „Больцано“|страници = 24}}</ref>.
Ред 178:
Французите през 1930-те години се отказват от практиката да строят единични леки крайцери и въвеждат в строй 5 кораба от типа „[[Леки крайцери тип „Ла Галисионер“|Ла Галисионер]]“. За предвоенните мерки те са смятани за почти идеалните леки крайцери по критерии стойност/ефективност{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=277}}. Само недостатъчното зенитни оръдия са черна точка за добрия проект{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=278}}.
 
Ръководството на [[Кригсмарине]] се увлича повече по тежките крайцери<ref>{{cite|автор = Трубицын С. Б.|заглавие = Лёгкие крейсера типа „Нюрнберг“ (1928 – 1945 г.)|серия = Боевые корабли мира|место = Самара|издательство = Истфлот|год = 2006|страници = 19|isbn = 5-98830-010-3}}</ref>. През 1930-те години са построени само 2 крайцера от този клас, „[[Лайпциг (лек крайцер, 1929) |Лайпциг]]“ и „[[Нюрнберг (лек крайцер, 1935)|Нюрнберг]]“. По своите характеристики те като цяло не превъзхождат крайцерите от типа „К“. Особено зле е положението с тяхната мореходност.
 
Японският флот не придава голямо значение на леките крайцери. Преди войната залагат само три малки серии тясно специализирани крайцери от тип „[[Леки крайцери тип „Агано“|Агано]]“, „[[Ойодо (лек крайцер, 1942)|Ойодо]]“, а също и учебния тип „[[Леки крайцери тип „Катори“|Катори]]“. Тяхната бойна мощ е доста ограничена.
Ред 239:
'''Крайцерите на САЩ'''
 
С появата към средата на 50-те години на пригодни за използване [[зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] започват и работите по поставянето на тези системи на бойни кораби. Първоначално ракетното оръжие се появява на преоборудвани артилерийски крайцери. В периода 1955 – 56 г. влизат в строй два [[Ракетни крайцери тип „Бостън“|крайцера от типа „Балтимор“]] на които, за сметка на демонтирането на кърмовите оръдейни кули, поставят две сдвоени пускови установки за [[Териер (ЗРК)|ЗРК „Териер“]] (''Terrier''). 1957 – 60 г. с ракетните комплекси „Териер“ и „[[RIM-8 Talos|Талос]]“ (''Talos'') са преоборудвани шест [[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|крайцера тип „Кливланд“]], а още три [[Ракетни крайцери тип „Олбани“ |крайцера тип „Балтимор“]] получили комбинация от ЗРК „Талос“ и „[[Тартар (ЗРК)|Тартар]]“ (''Tartar'').
 
Първият новопостроен американски ракетен крайцер става „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ (''Long Beach'') влязъл в строй през 1961 г., станал също и първият в света [[Атомен ракетен крайцер|атомен крайцер]].
Ред 269:
'''Европейските крайцери-вертолетоносци'''
 
Първият кораб – противолодъчен вертолетоносач става френският крайцер [[Жана д’Арк (вертолетоносач, 1961)|„Жана д’Арк“]] (''Jeanne d’Ark''), влязъл в строй през 1964 г. и способен също да действа и като десантен вертолетоносач и учебен кораб. През същата година Италианският флот получава два крайцера от типа [[Крайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дориа“|„Андреа Дориа“]] (''Andrea Doria''), а по-късно и тяхната увеличена версия [[Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967) |„Виторио Венето“]] (''Vittorio Veneto''). Последният може да носи на борда до 9 противолодъчни вертолета. Британския флот в периода 1964 – 69 г. преустройва два чисто артилерийски крайцера от типа [[Леки крайцери тип „Тайгър“|„Тайгър“]] (''Tiger'') на крайцери-вертолетоносачи носещи 4 вертолета. Оценката на този тип кораби се оказва толкова висока, че и бъдещите леки самолетоносачи от типа [[Самолетоносачи тип „Инвинсибъл“|„Инвинсибъл“]] (''Invincible'') първоначално са предвидени да бъдат крайцери-вертолетоносачи с авиогрупа от шест тежки машини [http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2006_09/index.htm].
 
'''Съветските крайцери-вертолетоносци'''
Ред 278:
'''Американските крайцери'''
 
Най-новите към момента крайцери на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|ВМС на САЩ]] са [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|корабите тип „Тикондерога“]] (''Ticonderoga''). Главният в серията от 27 единици влиза в строй през 1981 г. ставайки първият кораб снабден с многофункционалната система за въоръжение [[Аеджис (БИУС)|„Аеджис“ (''AEGIS'')]], рязко повишаваща възможностите за ПВО и ПРО. От шестия кораб на серия „Бънкър Хил“ (Bunker Hill) крайцерите носят и установки за вертикално изстрелване [[Mk41 (пускова установка)|Mk41]] за ракетите „[[Стандарт (ракета) |Стандарт]]“, „[[Томахоук (ракета)|Томахоук]]“ (''Tomahawk'') и [[RUM-139 VL-Asroc|''ASROC'']] за 122 единици оръжия. [[Файл:USS Port Royal CG-73.jpg|right|thumb|300px|[[USS Port Royal (CG-73)|USS ''Port Royal'']] (CG-73), [[Ракетни крайцери тип „Тикондерога“|ракетен крайцер тип „Тикондерога“]]]] Крайцерите участват в операциите против Ирак ([[1991]], [[2003]]) и Югославия (1999) като кораби за ракетно-артилерийска поддръжка. През 2004 г. първите пет кораба на серията са извадени от бойния състав на флота. Останалите 22 единици започвайки от 2006 г. са на модернизация включваща приспособяване на корабите към нови зенитни ракети, замяна на артилерията и електронното оборудване.
 
Предполага се, че през 2016 – 2019 г. тези крайцери ще бъдат заменени с 19 – 24 нови кораба [[CG(X) (крайцер)|CG(X)]], създадени на база проекта ''Zumwalt'' [[Разрушители тип „Зумвалт“|DD(X)]]. Понастоящем проекта се намира в стадии изследване.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Крайцер“.