'''Литосферата''' (от гръцки λίθος — камък и σφαίρα — сфера) е най-горната твърда обвивка на нашата [[планета]]. Тя включва земна кора и най-горните части на мантията разположени над [[астеносфера|астеносферата]]. От физико-механична гледна точка това е здрав, крехък и еластичен слой, който е в състояние да понесе високи натоварвания (до 1 kbar). Отделянето на литосферата от [[астеносфера|астеносферата]] се базира на реологични свойства, а не на химични. В повечето случаи долната граница на литосферата е рязка, като на дълбочина 100-150 km има една забележителна зона с ниски скорости на сеизмичните вълни. Тя се нарича зона с нисък вискозитет (''low viscozity zone'' или LVZ) и се разполага под повечето платформни области и горната ѝ граница съвпада с основата на литосферата. Под [[Срединокеански хребети|СОХ]] и континенталните рифове тази зона може да достигне до [[граница на Мохоровичич|границата на Мохоровичич]] (под 2,5 km). LVZ е слабо представена под повечето докамбрийски щитове и вероятно не съществува под архайските, където литосферата е с дебелина над 300 km. Тази зона, която е резултат от топене на горната мантия, играе главна роля плейттектониката, осигурявайки нисковискозен слой, върху който плочите се плъзгат с много малко триене. От температурна гледна точка, LVZ съвпада с изотерма съответстваща на температурата на солидуса на скалите. Дебелината на литосферата в различните участъци е различна и се определя по различни способи:
* чрез геотермичен градиент (изчислявайки дълбочина на солидуса);
