Разлика между версии на „Луфтвафе на Третия райх“

м
whitespaces
м (Bot: Automated text replacement (-военно-въздушни +военновъздушни))
м (whitespaces)
== Структура ==
Преди войната Германия била разделена на въздушни области ({{lang-de|Luftkreiskommando}}) подчинени на всички съединения на Военновъздушните сили.
[[File:Luftwaffe Organization.jpg|thumb|260px| Организационна командна структура на Луфтвафе]]
 
Въздушното оръжие („Луфтвафе“) имало първоначално два ръководни щаба: Генерален щаб ({{lang-de|Generalstabes der Luftwaffe}}) и Главен щаб ({{lang-de|Luftwaffenfuhrungsstabes}}). През пролета на 1942 г. обаче, те се обединяват под името [[Главно командване на Луфтвафе]] ({{lang-de|Oberkommando der Luftwaffe}} – [[Главно командване на Луфтвафе|OKL]]). През 1939 г. се сформира и ''Организационна структура на Луфтвафе'' (разработена от Гьоринг и Милх) и просъществувала до края на Втората световна война.
През [[1941]] г. фирмата Райнметал-Борзиг започва работа, без да има поръчка за това, по нов модел 30-[[mm]] оръдие на базата на системата ''Oerlikon'', предназначено за атакуване на тежките бомбардировачи. Но шефът на техническия отдел на Луфтвафе генерал [[Ернст Удет|Удет]] отхвърля този проект, като обяснява, че за тази цел са достатъчни 20-mm оръдия. След смъртта му, през март 1942 г. Министерството на въздухоплаването преразглежда проекта и одобрява новото оръдие, което е обозначено [[MK-108]]. Серийното му производство започва от средата на [[1943]] г. и то става стандартно оръдие на изтребителите. Конструкцията му се оказва много удачна с оглед на масовото производство, защото 80% от детайлите са пресовани и само 20% се нуждаят от механична (стружкова) обработка. Един снаряд на MK108 е достатъчен, за да бъде свален един изтребител [[P-51 Mustang]], а четири за свалянето на един бомбардировач ''Boeing B-17''.
 
Докъм 1942 г. германските самолети могат при използване на муниции тип ''С'' да изваждат от строя [[танк]]ове на противника. Това се променя, когато се появяват съветските танкове [[КВ-1|КВ I]], [[КВ-1|KB II]] и [[Т-34]]. Бронята на първите два танка е 100 mm и тя не може да бъде пробита от снарядите на МК101. Последният има броня с дебелина само 45 mm, но тя е монтирана много удачно под наклон. Затова пилотът на щука [[оберлейтенант]] [[Ханс-Улрих Рудел]] предлага под всяко полукрило на щуките [[Юнкерс 87#Ju 87D|Ju 87D]] да се монтират 37-mm зенитни оръдия [[88 мм оръдие|Flak 18]]. [[Юнкерс 87|Щуките]], превъоръжени по този начин в завода на [[Юнкерс|Junkers]] в [[Бернбург]], получават обозначение [[Junkers Ju 88#Ju-88G |Ju 87G-1]], а оръдието [[BK 37|ВК 3,7]]. С такава щука Рудел унищожава през периода 1944 – 1945 г. 519 [[съветски]] танка. Тези оръдия се използват също на самолетите [[Messerschmitt Bf 110#Bf 110G|Me 110G-2]] и [[Junkers Ju 88#Ju-88P|Ju 88P-2]].
 
Фирмата ''Райнметал-Борзиг'' създава на базата на [[танк]]овото [[оръдие]] („Kampfwagenkanone“) [[KwK 39]] самолетното 50-mm оръдие („Bordkanone“) ''[[BK 5]]''. През септември 1944 г. 32 самолета [[Junkers Ju 88#Ju-88P|Ju 88P-4]], въоръжени с това оръдие, са изпратени като изтребители на танкове на [[Източен фронт (Втора световна война)|източния фронт]], без да постигнат особен ефект.