Вълко Червенков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източници? |
Източниците ги има в "Бележки" и "Външни препратки" - Гърдев, Огнянов и др. |
||
Ред 119:
В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и Георги Чанков посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, първи секретар става [[Тодор Живков]], а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП.{{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}}
=== Последни години ===
Ред 129:
== Политически стил на управление ==
Приема се, че Вълко Червенков е виновен за репресиите срещу партийните дейци до 1951 г. Той е в групата на Георги Димитров, която посещава Сталин на 5 декември 1948 г. за изясняване на позициите преди Петия партиен конгрес, особено по щекотливия въпрос за [[Народна демокрация|народната демокрация]]. На среднощната разпра на 6 декември Сталин се обръща именно към него с молба да се разправи с [[Трайчо Костов]] – „Няма ли кой да го хване за гърлото?“, което и става факт година по-късно с обесването му на 16 декември 1949 г.
Ред 137:
При неговото управление се провеждат двата знакови процеса, довели до жестоки присъди – от 14 ноември 1952 г. срещу политическия ветеран [[Атанас Буров]], осъден на 20 г. строг тъмничен затвор, и от 14 януари до 3 октомври с.г. срещу „[[католици]]те – шпиони“, завършил със смъртни присъди и такива с дългосрочен затвор. А същевременно дисидентът [[Георги Константинов (анархист)|Георги Константинов]], взривил през 1953 г. паметника на Сталин (два дни преди смъртта му), получава 20 г. затвор, а не смъртна присъда.
През декември 1953 г. Държавна сигурност предотвратява опит за покушение срещу Червенков, организиран от гръцкото и американското разузнаване. Вербувани са двама българи, избягали в Гърция срещу 10000 лв. и костюм от английски плат. В България единият от тях привлича и брат си. Потенциалните убийци са арестувани в София при поставяне на взривното устройство. Вълко Червенков разговаря с тях по време на съдебния процес и проявява великодушие като въздейства на прокурора да замени полагащите се смъртни присъди със затвор с мотива: “Не отивайте до крайност – това са млади хора!” С присъда № 15 от 27 януари 1954 г. двамата братя са осъдени на 20 г., а третият атентатор на 15 г. строг тъмничен затвор.
При управлението на Червенков окончателно е смазано съпротивителното движение на горяните – [[Горянско движение|горянското движение]], първата въоръжена съпротива в новообразуваните социалистически държави след [[Втора световна война|Втората световна война]]. За борба с продължаващата съпротива срещу комунистическата власт в обществения, стопанския и политическия живот в страната властите увеличават репресивния апарат, включително и след смяната на Вълко Червенков.<ref> [http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г.] [https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref>
Ред 145:
Цените на стоките и услугите са намалявяни 5 пъти с цел да се повиши покупателната способност и жизненото равнище на българите.
* През 1950 година правителството определя т. нар. размер на задължителна държавна доставка на селскостопански продукти от декар обработваема площ. Независимо от характера на стопанството си, всеки трябва да внесе задължителни доставки [[Пшеница|жито]], [[царевица]], [[Домашна овца|овце]], [[Домашна свиня|свине]] и [[Домашно говедо|телета]] за издължаване доставката на [[месо]], [[мляко]], [[Яйце (храна)|яйца]], вълна, по цени, определени от държавата. Неизпълнилите държавните доставки биват осъждани по бързата процедура на лишаване от свобода за „вредителство“. Това принуждавало селските стопани да купуват значително по-скъпо дължимите доставки, за да ги предадат на държавата евтино, както и да преразгледат решението си дали да останат частни стопани, или да предадат земите си в ТКЗС.
* С постановление на правителството и на ЦК на БКП № 5/05.01.1951 г. за подготовка на пролетната сеитба се разпорежда на притежателите на земя в землищата на други населени места („перекендоплатци“) да заявят посевните си площи в срок до 10 януари 1951 г. Постановлението излиза след определения срок за заявление, в резултат на което незабавно тази собственост се „отчуждава“ и се предава на ТКЗС.
== Награди ==
| |||