Отваря главното меню

Промени

м
whitespaces
Въпреки поканата на румънското правителство за мирна конференция в [[Букурещ]], на която българите откликват, гръцкият крал [[Константинос I|Константин I]] не спира настъплението. На 13 юли гърците завземат [[Симитли]].<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=166, 169 – 170}}</ref> На 14 юли гръцката флота стоварва десант в [[Дедеагач]]. Българските военни и цивилни власти се изтеглят от [[Западна Тракия]] непосредствено преди това.<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=105}}</ref>
 
На 14 – 15 юли българите (части от Четвърта армия, усилената Втора армия и [[Западнородопски отряд|Западнородопският отряд]]) започват [[Битка за Кресненския пролом|Кресненската операция]]. Те нанасят удари по гръцките флангове при [[Беяз тепе]] (над [[Пехчево |Пехчево]]) и [[Мехомия]] и заплашват с обкръжение противника, проникнал на север от [[Кресна]]. Гръцкото командване организира (17 юли) контраудари в застрашените направления, но въпреки това Константин I иска спиране на бойните действия. Примирието е договорено в Букурещ и влиза в сила на 18 юли.<ref>{{Харв|Марков|1991|loc=171 – 172, 175 – 179}}</ref>
 
=== Османско настъпление в Тракия ===