Народен театър „Иван Вазов“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
Ред 43:
 
=== 1944 – 1989 година ===
Политическата промяна на [[9 септември |9 септември 1944 г.]] рефлектира, разбира се, и върху цялостния художествен облик на Народния театър. Извършена е „чистка“ в театралното ръководство, отстранен е Хрисан Цанков. В режисьорската колегия освен Н. О. Масалитинов влизат младите надежди [[Стефан Сърчаджиев]], [[Кръстьо Мирски (режисьор)|Кръстьо Мирски]], Моис Бениеш. През 1947 г. за главен режисьор е назначен [[Боян Дановски]]. Първата си премиера има и режисьорът [[Филип Филипов (режисьор)|Филип Филипов]], който дълги години ще определя художествения облик на театъра. Напълно се променя структурата на репертоара, за известно време от нея изчезват съвременните европейски автори, като се поставят  множество руски и съветски пиеси и някои незначителни български произведения. Реализмът завладява сцената. Внедряването на системата на [[Константин Станиславски|Станиславски]] става задължително условие за метода на социалистическия реализъм, който официално се обявява за единствено възможния естетически и идеологически художествен принцип.
 
Въпреки политическия надзор и стремежа изкуството да бъде подчинено на догмата на тесни политически рамки, в Народния театър и след 1944 г. се създават постановки на високо художествено равнище. Сред тях са „Дневникът на Ани Франк“ с реж. М. Бениеш, „[[Сирано дьо Бержерак (пиеса)|Сирано дьо Бержерак]]“ с реж. [[Стефан Сърчаджиев|Ст. Сърчаджиев]], „Иван Шишман“ с реж. Н. Люцканов, „И най-мъдрият си е малко прост“ с реж. Ф. Филипов, „Мария Стюарт“ с реж. Кр. Мирски, „Опит за летене“ с реж. [[Младен Киселов|Мл. Киселов]], „Последен срок“ с реж. [[Крикор Азарян|Кр. Азарян]] и др.