'''Тартария''', или '''Татария''' е географски термин, използвавн в западноевропейската литература и [[Картография|картография]] по отношение на обширни области, простиращи се от [[Каспийско море]] до [[Тихи океан|Тихия океан]] и от [[Централен Сибир]] до [[Тибет]]. Използването на тази терминология продължава от [[XIII век|XIII]] до [[XIX век]]. Пространството, наричано Тартария, в съвременната европейска географска наука обхваща Вътрешна или [[Централна Азия]], [[Монголия]], (вкл. [[Вътрешна Монголия]]), [[Туркестан]] и [[Южен Сибир]]. В широкияпо-широк смисъл областта обхваща и части от Източна Европа - [[Крим]] и Северното Причерноморие, докакто и [[Манджурия]] в Далечния Изток. Тези территории представляват засушливи степи и полупустини, чието основно население в миналото се е занимавало със скотовъдство. Те са населявани както тогава, така днес от [[Тюркски народи|тюркски]] и [[монголски]] номадски племена и народи, наричани по онова време с термина [[татари]].<ref>Gorshenina, Svetlana. L'invention de l'Asie centrale: histoire du concept de la Tartarie à l'Eurasie. – Droz, 2014, ISBN 9782600017886, р. 702.</ref>
