Любомир Павлов (професор): Разлика между версии

Роден е на 29 януари 1931 г. във врачанското село [[Рогозен]]. От 1945 г. е член на [[РМС]], а от 1954 г. и на [[БКП]]. През 1955 г. завършва филология в [[Софийски университет|Софийския университет]]. След това защитава кандидатска дисертация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Бил е първи секретар на ОК на ДСНМ във Враца, инструктор и заместник-завеждащ отдел в ЦК на ДКМС и първи секретар на Ленинския районен комитет на ДКМС. От 1966 г. е завеждащ отдел в Градския комитет на БКП в София. От 1977 до 1984 е завеждащ [[Отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП|отдел „Култура“ при ЦК на БКП]].<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 283.</ref> В два периода от 1976 до 1977 и от 1987 до 1989 г. е председател на Комитета за телевизия и радио. Между 1977 и 1989 г. е член на [[ЦК на БКП]] и професор в [[Академия за обществени науки и социално управление|Академията по обществени науки]]. От 1986 до 1987 е първи заместник-председател на Комитета за духовно развитие към Министерския съвет (с ранг на министър)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 329, ISBN 954-528-790-X</ref>