Политика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История, произход и дефиниция на термина: Fix: грешен интервал в препратка редактирано с AWB |
м whitespaces |
||
Ред 77:
== Видове ==
Класификацията на видовете политика се осъществява въз основа на няколко признака:
# Според целевите сфери на обществата: [[икономическа политика|
# Според направлението или мащаба: [[вътрешна политика|вътрешна]] и [[Външна политика|външна]].
# Според съдържанието и характера: прогресивна, реакционна, научно–обоснована и волунтаристична.
Ред 106:
Разделението дясно-ляво в политическото пространство е обект на дълги дискусии, като се намесват критерии за разграничение като свободата и равенството и най-вече различното им схващане. Според италианския политолог Норберто Бобио, различието между дясното и лявото не са едно дясно равенство и едно ляво равенство, а спрямо различния начин на схващане на отношението равенство-неравенство отдясно и отляво.<ref>Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 23.</ref> Бобио разглежда и емоционалното значение на термините. Според него допреди десетина година принадлежността към левицата се е смятало за срамно в [[Италия]], докато днес е обратното. Той изказва мнението, че периодично се променя оценъчното значение на термините, но въпреки това двойката дясно-ляво продължава да описва относително стабилни реалности.<ref>Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 40.</ref>
[[Авторитаризъм|Авторитаризмът]] и [[либертарианство]]то се отнасят до размера на индивидуалната политическа свобода, която всеки човек притежава в дадено общество по отношение на държавата. Маркус Кемелмайер описва авторитарните политически системи като такива, в които „индивидуалните права и цели са подчинени на групови цели, очаквания и съответствия“,<ref>{{cite journal|author=Markus Kemmelmeier|title=Individualism, Collectivism, and Authoritarianism in Seven Societies|year=2003|journal=Journal of Cross-Cultural Psychology|volume=34|issue=3|pages=304 – 322|doi=10.1177/0022022103034003005|author-separator=,|display-authors=1|last2=Burnstein|first2=Eugene|last3=Krumov|first3=Krum|last4=Genkova|first4=Petia|last5=Kanagawa|first5=Chie|last6=Hirshberg|first6=Matthew S.|last7=Erb|first7=Hans-Peter|last8=Wieczorkowska|first8=Grazyna|last9=Noels|first9=Kimberly A.}}</ref> докато либертарианците като цяло се противопоставят на [[суверенна държава|държавата]] и издигат личността като [[суверен]]. В най-чистата си форма, либертарианците са [[анархизъм|анархисти]], които се застъпват за пълното премахване на държавата, на политическите партии и на [[политическа организация|
Например, [[класически либерализъм|класическия либерализъм]] (известен също като ''лесе-фер''<ref name=Adams>Ian Adams, ''Political Ideology Today'' (Manchester: Manchester University Press, 2001), 20.</ref> или, в по-голямата част от света, просто като ''либерализъм'') е доктрина, която подчертава индивидуалната свобода и ограничената намеса на държавата. Тя включва значението на човешкия разум, индивидуалната [[собственост]], свободния пазар и естествените права, защитата на [[граждански свободи|гражданските свободи]], конституционното ограничаване на управлението, както и запазването на индивидуалната свобода, както е описано в трудовете на [[Джон Лок]], [[Адам Смит]], [[Дейвид Хюм]], [[Давид Рикардо]], [[Волтер]], [[Монтескьо]] и други. Според либертарианския [[Институт за хуманитарни изследвания]], „Либертарианската (или „класическата либерална“) гледна точка е, че индивидуалното благополучие, просперитет и социална хармония се насърчават при ''колкото е възможно повече свобода и само толкова управление, колкото е необходимо''.“.<ref>[http://www.theihs.org/about/id.1084/default.asp What Is Libertarian?], Institute for Humane Studies</ref>
| |||