Сила: Разлика между версии

Слабото ядрено взаимодействие също действа на много малки разстояния, но е значително по-слабо от електромагнитното и силното ядрено взаимодействия. Характерна черта при слабото взаимодействие е сравнително голямото време на живот на частиците и тяхната колосална проникваща способност. В слабото взаимодействие участват всички основни [[фермион]]и ([[лептон]]и и [[кварк]]и) и техните античастици. То е отговорно за радиоактивния разпад на субатомните частици, както и за процеса, известен като [[ядрен синтез]] в [[звезда|звездите]]. Слабото взаимодействие засяга всички известни [[фермиони]], т.е. частици, чийто [[спин (физика) | спин]] (собствена характеристика на всички частици) е половин цяло число. В [[Стандартен модел|стандартния модел]] на физиката на елементарните частици съществува теория, според която появата на слабото взаимодействие се причинява от замяната (емисионна или на поглъщане) на W и Z бозони, и тъй като е следствие от емисии (или поглъщане) на бозони, се явява безконтактна сила. Най-известният ефект от тази емисия е [[бета разпад]]а.