Силмарилион: Разлика между версии

С Уолдман Толкин се запознава по време на срещите на [[Инклинги]]те. Когато научил, че професорът е завършил пространно продължение на твърде успешната книга ''„[[Хобитът| Хòбит: Билбо Бегинс или до там и обратно]]“'', той проявил голям интерес и към края на 1949 г. Роналд му изпраща грамаден ръкопис, ала не на новата си книга, продължението на ''„Хобит“'', а на обичната си книга с изгубени предания – ''„Силмарилион“''. Ранната митологична творба, започната през 1917 г., като ''„Книга за изгубените предания''“, била все още недовършена, но Толкин възобновил работата си върху нея към края на своето продължение на ''„[[Хобитът| Хòбит: Билбо Бегинс или до там и обратно]]“'', тъй че била в достатъчно подреден вид за четене. Тази творба била нещо ново, различно – странна история за елфи, зли сили и героизъм, изпълнена с митологични реминисценции и архаизми. Част от книгата била напечатана, ала повечето от творбата представлявала красиво извезан ръкопис. Уолдман е впечатлен и изказва желание да отпечата ''„Силмарилион“'', ако разбира се Толкин го довърши. Така той печели одобрението на Роналд и скоро получава ръкопис от прословутото ''Продължение''. В началото на януари [[1950]] г., почти приключил с четивото си, Уолдман отново е изумен, макар и притеснен от дължината на книгата. Ала въпреки това той бил убеден, че „Колинс“ ще я публикуват, тъй като имали тази възможност. След войната повечето от издателствата, включително „Алън и Ънуин“ били в „хартиена криза“. Но „Колинс“ били и производители на канцеларски хартиени материали, като бележници и др., така че разполагали с нужните консумативи. Промишлената продуктивност на толкиновия талант накарала управителя на издателството, Уилям Колинс, да заяви, че би бил изключително щастлив да публикува каквато и да е приказна история от автора на ''„Хобит“''. Междувременно Толкин засилил недоволството си от „Алън и Ънуин“, тъй като първата препечатка на ''„Хобит“'' след войната била лишена от цветните си приложения, поради недостиг на материали. Освен това вярвал, че от „Колинс“ ще се справят по-добре с продажбите на книгите му. И така всичко клоняло към партньорство на Роналд с „Колинс“. Ала морални ангажименти към Стенли Ънуин и вторият му син възпират Толкин от сключването на договор с „Колинс“.