Театър на абсурда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -Жьоне +Жоне, не се пише ь след ж
м whitespaces
Ред 1:
'''Театърът на абсурда''' е название, предложено да опише едно направление от авангардното театралното изкуство на 50-те и 60-те години от ХХ век. Популяризирането му идва с издаването на едноименната книга от английският критик Мартин Еслин<ref>Esslin M., ''The Theatre of the Аbsurd'', London: 1961; книгата има множество преиздания с допълнения</ref>. За типични представители на този вид театър се считат драматурзите [[Самюъл Бекет]], [[Артюр Адамов]], [[Йожен Йонеско]], [[Жан Жоне]] и [[Харолд Пинтър]]: именно тях Еслин разглежда в първите издания на книгата. В следващите десетилетия, с твърждаването на контра-културните практики, първоначално набелязаните очертанията на течението се размиват. В теорията изнамирането на прецеденти и аналози, както и детайлният анализ на емблематичните примери лишава категорията от реално съдържание.
 
В своето разбиране Мартин Еслин изхожда от идеята за абсурд, която е била популяризирана от [[Албер Камю]] и [[екзистенциализъм | екзистенциалистите]]. До тази идея те достигат чрез рационален и философски анализ и съответно опитите им да я представят се ограничват в стандартните разбирания за театър. За разлика от тях Бекет и другите драматурзи на абсурда не се опитват да обясняват или описват, а директно я въплъщават в своите сценични произведения. Така те се оказват трудно податливи на анализ в термините на съдържание и форма. Средствата, които използват, макар да подронват конвенциите на познатия театър, остават театрални - за разлика от [[хепънинг]]а и другите форми на 'антитеатър'.
 
Театърът на абсурда често се споменава с позоваване на имената на драматурзи, при все че абсурдни собствено са само някои техни произведения.