Устремски манастир: Разлика между версии

През 1881 г. на празника на Света Троица многобройно българско население от Каваклийско и Къзълагачко се стекло край манастира и поискало отчет от игумена. Той обаче избягал в Кавакли, откъдето съобщил, че книжата са изгорени по време на Руско-турската война от 1878 г. Българите от селата Вакъв и Ново село (дн. [[Мрамор (Област Хасково)|Мрамор]]) завели дело срещу манастира за отнемане на земи от мерата, което спечелили. През този бурен период за кратко игумени на манастира „Св. Троица” били хаджи Димо Попхристов от с. Козлуджа (дн. [[Орешник]]), свещеномонахът от Света гора Ананий, свещеник Панайот Димитров от с. Дуганово (дн. [[Капитан Петко войвода]]), който бил последният гръцки игумен. След множество проблеми и превратности на 5 май 1898 г. манастирът минал под духовното ведомство на българската Сливенска митрополия и за негов игумен бил назначен Стефан Никита, който за кратко време успял да стабилизира финансовото положение на обителта и да ѝ върне българския характер. Той бил управител до 1 декември 1906 г. и бил наследен от монаха Харитон, ръководил манастира до 1909 г.

 

 

Всяка година на храмовия празник „Св. Троица” край манастира се е провеждал голям панаир, на който идвали търговци от близки и далечни краища на Османската империя, от Гърция, и дори от Египет. Продавали се всички видове селскостопански инвентар, добитък, хранителни стоки. Организирали се и народни борби, на които идвали борци от Одрин и Цариград. Според някои данни, които обаче не са исторически доказани, манастирът „Св. Троица” е наследник на прочутата през Средновековието философска школа на [[Григорий Синаит]]. През 1918 г. поради върлуващата чума мнозина, за да спасят живота си, дошли в манастира и оставили доста богатства. С тези средства по-късно били направени хамбари, готварница и долните (северните и източните) стаи, които през 1951 г. са обхванати от пожар и са изгорели.