Хищници: Разлика между версии

Освен типични хищници, хранещи се изключително с месо, има и всеядни ([[мечки]], [[енотови]] и др.), а [[Голяма панда | голямата]] и [[червена панда]] са по-скоро растителноядни, но като цяло хищническата природа налага самостоятелно съществуване, макар и някои видове да ловуват на глутници или малки прайдове. Освен това повечето видове са по-скоро нощни ловци. Според предпочитаната от тях плячка и местообитанията си някои хищници са приспособени за лов на земята или в дупки под нея, други ловуват по дърветата, а трети, препитаващи се основно с [[риба]], водят воден начин на живот.

Като цяло по отношение на размножаването хищниците не се отличават съществено от останалите плацентни бозайници, при все че всяка група или отделен вид има своите особености. Интересното е, че при мечките и най-вече [[порови]]те се наблюдава удължена бременност вследствие на т. нар. [[забавена имплантация]] или прикрепване на оплодените яйцеклетки към маточната стена, с което развитието на зародиша спира до момента, в който климатичните условия благоприятстват отглеждането на малки. Отново при поровите, но също и при [[котки]]те се наблюдава и т. нар. [[овулация | предизвикана овулация]], т.е. самата овулация настъпва не по презумпция в точно определен момент, но по-скоро в отговор на външни стимули като намиране на партньор, ухажване и полов акт. Така шансовете за зачеване се увеличават многократно, след като намирането на партньор може да се окаже трудно и да изисква време.

Много от представителите на разреда са тясно свързани с човека по един или друг начин. [[Домашно куче|Кучето]] например се смята за първото животно, опитомено от човека, за да помага в лова и да пази. После идва и [[Домашна котка| домашната котка]], съпътстваща човека от най-дълбока древност. Някои видове имат голямо стопанско значение заради ценните си кожи и в миналото са били безмилостно избивани. Освен това до ден днешен редица хищници се определят като ''вредители'', защото понякога нападат домашни животни или защото някои хора продължават да вярват, че хищниците ''вредят'' на дивите популации животни, с които се хранят. Днес обаче знаем, че това не е така: дори на места, където в миналото хищниците са били избити, те се разселват отново от човека, за да се възстанови екологичното равновесие. В [[България]] повечето видове са защитени.