Червена армия: Разлика между версии

* "Втори период": януари – ноември 1919 г. - включва успеха на Белите армии, напредващи от юг, под командването на ген. [[Антон Деникин]], от изток под командването на ген. Александър Василевич Колчак и от северозапад под командването на ген. Николай Николаевич Юденич, които побеждават Червената армия на всеки фронт. Троцки реформира и контраатакува. Червената армия отблъсква армията на ген. Колчак през юни, а войските на ген. Деникин и ген. Юденич през октомври.<ref name="autogenerated3">[[John Erickson (historian)|John Erickson]], ''The Soviet High Command 1918–41'', pp.72–3</ref> До средата на ноември Белите армии се изтощават и през януари 1920 г. Първа Кавалерия на Будьони навлиза в Ростов на Дон.

 

 

На 6 септември 1918 г. болшевишките милиции са обединени от върховното командване на Военен революционен народен комисар за войната (1918-24) [[Лев Троцки]] – председател и Йоаким Вацетис – главнокомандващ на Червената армия. Скоро след това той създава [[ГРУ]] (военното разузнаване), за да осигури политическа и военна информация за командирите на Червената армия.<ref name="Suvorov, Viktor 1984"/> Троцки основава Червената армия първоначално с организацията на Червените гвардейци – войници, милиционери и тайни полицаи... ;<ref>Scott and Scott, 1979, p.8</ref> Военната повинност започва през юни 1918 г. ...,<ref>Read, Christopher, ''From Tsar to Soviets'', Oxford University Press (1996), p.137: By 1920, 77 per cent the enlisted ranks were peasants,</ref> и опозицията е жестоко притисната.<ref>Williams, Beryl, ''The Russian Revolution 1917–1921'', Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 9780631150831 0631150838: Conscription-age (17-40) villagers hid from Red Army draft units; summary hostage executions brought the men out of hiding.</ref> За да упражни политически контрол на мултиетническата и мултикултурната войска на Червената армия ЧК задейства специални наказателни бригади, които да притиснат анти-комунистите, дезертьорите и враговете на държавата.<ref name="Suvorov, Viktor 1984">Suvorov, Viktor, ''Inside Soviet Military Intelligence'', New York: Macmillan (1984)</ref><ref>Chamberlain, William Henry, ''The Russian Revolution: 1917-1921'', New York: Macmillan Co. (1857), p.131</ref> Военновременният прагматизъм позволява набиране на бивши царски офицери и сержанти за Червената армия.<ref>John Erickson, ''The Soviet High Command—A Military–Political History 1918–41'', MacMillan, London (1962), pp.31–34</ref> От средата на август 1920 Червената армия се сформира от бивши царски войски включващи 48,000 служители, 10,300 администратори и 214,000 подофицери.<ref>N. Efimov, Grazhdanskaya Voina 1918–21 (The Civil War 1918–21), Second Volume, Moscow, c.1928, p.95, cited in Erickson, 1962, p.33</ref> В началото на Гражданската война бившите царски офицери съставят 75% от офицерския корпус на Червената армия.<ref name="Williams">Williams, Beryl, The Russian Revolution 1917-1921, Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 9780631150831 0631150838</ref> Те са били наети като военни специалисти,<ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0393020304, 9780393020304, p.446: at the end of the civil war, one-third of Red Army officers were ex-Tsarist ''voenspetsy''.</ref> и в края на войната през 1922 г. бившите царски офицери представляват 83% от командирите на Червената армия. <ref>Overy, R.J., ''The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia'', W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0393020304, 9780393020304, p.446:</ref>

=== Великата отечествена война ===

 

 

В съответствие със съветско-нацисткия Молотов – Рибентропски пакт от 23 август 1939 г., Червената армия навлиза в Полша на 17 септември 1939 г., след нацистката инвазия на 1 септември 1939 г. На 30 ноември, Червената армия напада Финландия - [[Зимната война]] от 1939-40 г. До есента на 1940 г. след завладяването на част от Полша, Третият райх дели широка граница със СССР, с който те са останали неутрални чрез пакта за мир и търговско споразумение. Друга последица от пакта Молотов-Рибентроп е съветската окупация на Бесарабия и Северна Буковина, проведена на Южния фронт през юни-юли 1940 г.

През това време "особист" (НКВД офицер на военното контраразузнаване) се превръща в ключова фигура на Червената армия. Има властта да осъжда на смърт и помилва живота на всеки войник и служител. През 1942 г. Сталин създава наказателния батальон, съставен от затворници, съветски военнопленници, опозорени войници и дезертьори.<ref>Toppe, Alfred, ''Night Combat'', Diane Publishing (1998), ISBN 0788170805, 9780788170805, p.28: The Wehrmacht and the Soviet Army documented penal battalions ''tramplers'' clearing minefields; on 28 December 1942, Wehrmacht forces on the [[Strait of Kerch|Kerch]] peninsula observed a Soviet penal battalion running through a minefield, detonating the mines and clearing a path for the Red Army.</ref><ref>Tolstoy, Nikolai, ''Stalin's Secret War'', New York: Holt, Rinehart & Winston (1981), ISBN 0030472660: Stalin's Directive 227, about the Nazi use of the death penalty and penal units as punishment, ordered Soviet penal battalions established.</ref> Максималната присъда е три месеца. Съветският модел е взаимстван от Вермахта и е приложен по особено суров начин. През 1941 г. директивата на Сталин нарежда самоубийството на всеки червен офицер и войник, вместо предаване на врага. Съветският закон разглежда всички заловени войници от Червената армия като съветски военнопленници и ги изпраща в наказателните батальони.<ref name="Tolstoy">Tolstoy, Nikolai, ''Stalin's Secret War'', New York: Holt, Rinehart & Winston (1981), ISBN 0030472660</ref>

 

 

По време на Великата отечествена война Червената армия набира 29,574,900 мъже, в допълнение към 4,826,907 на служба в началото на войната. От тази сума 34,401,807 загубата наброява 6,329,600 убити в акция, 555,400 смъртни случаи от болест и 4,559,000 изчезнали при сражения (повечето заловени). От тези 11,444,000 обаче 939,700 се завръщат в редиците на впоследствие освободените съветски територии и след това 1,836,000 са върнати от немски плен. Така общия сбор на загубите достига размер от 8,668,400.<ref name="ReferenceA">See Г. Ф. Кривошеев, ''Россия и СССР в войнах XX века: потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' (G. F. Krivosheev, ''Russia and the USSR in the wars of the 20th century: losses of the Armed Forces. A Statistical Study'', in Russian)</ref> Това е официалната статистика, но други дават като бройка почти 11 милиона мъже, включително 7,7 милиона убити или изчезнали в сражение и 2,6 милиона мъртви (от 5,2 милиона военнопленници), плюс 400,000 паравоенни и съветските партизански загуби. <ref>Vadim Erlikman. Poteri narodonaseleniia v XX veke : spravochnik. Moscow 2004. ISBN 5-93165-107-1</ref> По-голямата част от загубите са от етнически [[руснаци]] (5,756,000), следвана от етнически [[украинци]] (1,377,400).

 

==Структура==

 

В началото на своето съществуване Червената армия функционира като доброволна формация, без рангове или емблеми. Демократични избори избират служителите. Постановление от 29 май 1918 г., налага задължителната военна служба за мъже на възраст от 18 до 40 г.<ref>Scott and Scott, 1979, p.5</ref> За да обслужват огромен военен набор, болшевиките сформират регионални военни комисариати. От 2006 г. те отново съществуват в Русия със същата функция и име . Военните комисариати нямат право да се намесват в дейността на военните политически комисари.