Ят: Разлика между версии

== Ят в праславянския и старобългарския ==

[[Картинка:Glagolitic Letter Square Yati.svg|мини|left|Ъглестата (хърватска) глаголическа буква ''ят'']]

В [[индоевропейски праезик|индоевропейския праезик]] гласните фонеми се различават по [[квантитет]]. В резултат от съчетанието на кратката гласна '''е''' и [[ларингал]] '''Н₁''' се получава [[дълга гласна]] '''ē'''. В [[праславянски език|праславянския език]] вокалната фонетична система претърпява качествени промени и дългото '''е''' се превръща в широк по своя характер звук '''ê'''. Прекият старобългарски наследник на тази гласна е [[монофтонг]]ичният „ят“ '''{{Уникод|ѣ}}₁''', наричан така по своя произход. Към вокалната система на индоевропейския език са се причислявали и [[низходящи тавтосилабични дифтонги]], които в късния праславянски се монофтонгизират под влияние на появилата се тенденция към възходяща звучност ([[Закон за възходящата звучност]] – ЗВЗ; [[Закон за отваряне на сричката]] – ЗОС). Така от индоевропейските дифтонги '''аі''', '''āi''', '''oi''' пред съгласни > праславянските '''аі''', '''āi''' > '''ê'''. Наследникът на тази гласна в [[старобългарски език]] е дифтонгичният по своя произход „ят“ '''{{Уникод|ѣ}}₂'''. Произходът на „ят“ не се отразява на неговото звучене както в старобългарския език, така и в днешните му производни. Разликата между '''{{Уникод|ѣ}}₁''' и '''{{Уникод|ѣ}}₂''' се осъществява само при резултатите от [[Палатализация в славянските езици|палатализация]] на [[заднонебна съгласна|заднонебните съгласни]]. Широкият характер на '''{{Уникод|ѣ}}''' се доказва от обстоятелството, че в [[глаголица]]та съществува само една графема {{гл|я}} за ятова гласна и [[йотация|йотирано]] '''а''', както и от архаичната славянска топонимия, запазена в чужда езикова среда, например в гръцкия.