Разлика между версии на „Евгений Савойски“

→‎Участие във войната за Испанското наследство: Fix: грешен интервал в препратка редактирано с AWB
м (whitespaces)
(→‎Участие във войната за Испанското наследство: Fix: грешен интервал в препратка редактирано с AWB)
Докато текат последните действия от войната с османците, на европейската дипломатическа сцена се поставя [[испанско наследство|въпросът за испанското наследство]]. Очертава се нова война между Австрия и Франция, а когато Луи XIV издига претенции за цялото испанско наследство, Австрия се включва в създадения срещу него [[Велик съюз]]. По време на Войната за испанското наследство Евгений Савойски действа първоначално в северна Италия в защита на [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]]. На 1 февруари 1702 г. той [[битка при Кремона (1702 г.)|побеждава французите при Кремона]] и пленява техния командир херцог дьо Вилроа. След това, въпреки численото си превъзходство, новият френски командир, херцог дьо Вандом, не успява да го изтласка от Италия.
 
[[Картинка:Malplaquet1.jpg|thumb|350px|left|[[Битка при Малплаке|Малплаке, 1709 г.]] ]]
Принц Евгений установява отлично сътрудничество със способния английски генерал [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|херцог Марлборо]], с когото действат заедно в Германия през 1704 г. Целта на двамата генерали е да предотвратят съединяването на френската и баварската армия и отправянето им към Виена. На 13 август те пресрещат френската армия при [[Бленхайм (битка)|Бленхайм]] и я разбиват. Сражението е емблематично за залеза на френската военна мощ. Освен това то символизира стабилността на Великия съюз и довежда до излизането на [[Бавария]] от войната. През 1705 г. Евгений се връща в Италия, където заедно със савойския херцог [[Виторио-Амедео II]] се бие срещу французите при Торино. Победата им слага край на френското присъствие в Италия. През следващата година те нахлуват отново в [[Прованс]], но акцията завършва безславно, парирана от френската армия. Победите на Марлборо и принц Евгений довеждат Франция до остра криза, която дава възможност за решително усилие за смазване на Франция. На 11 септември 1709 г. обаче французите се бият добре срещу общата армия на двамата генерали в битката при [[Малплаке (битка)|Малплаке]]. Новият им главнокомандващ [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]] им вдъхва увереност и тази битка донякъде обръща хода на войната. Оттеглянето на Англия и Холандия през 1712 г. оставя австрийците сами срещу Франция. Опитите на Евгений да срази Франция се провалят окончателно след срежението при [[Денен (битка)|Денен]] през същата 1712 г., в което Вилар побеждава и впоследствие представя така нещата, сякаш опасността за Франция е преминала.