Йосиф Соколски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м whitespaces
Ред 42:
Архимандрит Йосиф Соколски изпъква и като радетел за българската просвета. Макар сам да е бил малко грамотен, той ценял учението и съзнавал неговото значение.
 
През 1836 г. открива училище в Соколския манастир, в което учителствали дяконът на манастира Иларион, който преподавал псалтика (специално изпратен да я изучи в Търново); за кратко време тук е преподавал известният народен будител [[Неофит Бозвели ]]Хилендарски. Там учели 5 момчета, които на славянобългарски език са изучавали граматика, аритметика, география, писмовник и свещеното писание.
 
След като Неофит Бозвели напуска манастира, училището замира поради липса на учител. Архимандрит Йосиф Соколски въпреки това решава да открие истинско духовно училище за свещеници и за монаси. Поради липса на средства не успява да осъществи замисленото. През март 1847 г. успява да изходатайства от Търновския митрополит Атанасий пантахуза (разрешение) за събиране на помощи от епархията, като събраната сума щяла да отиде „за доизкарване и украса на манастира“ и за училището, което щял да открие за свещеници и монаси. Поради много причини не успял да открие така мечтаното училище. До края на дните си милеел за манастира и не преставал да пише от Киевско-Печорската лавра на габровските първенци и еснафи да се трудят за него<ref>{{cite book |title= Из общественото и културно минало на Габрово |last= Цончев |first= д-р Петър |year= 1934 (Габрово, 1996)|publisher= печ. Художник|location= С |pages= 633 }}</ref>.