Константин Павлович: Разлика между версии

Константин Павлович е роден на [[27 април]] [[1779]] в [[Царское село]]. Малко след раждането си той е отделен от родителите си по нареждане на императрица [[Екатерина II]], която е направила същото и с първия си внук. Тя кръщава втория си внук с името Константин, тъй като планира той да заеме престола в [[Константинопол]] след възстановяването на [[Византия]] посредством т.нар. [[гръцки проект]]. Лично императрицата се заема с възпитанието и образованието на малкия Константин, като го поверява на доверени възпитатели. Константин израства като буйно, мрачно и твърдоглаво момче, силно привързано към военното дело. Когато той навършва шестнадесет години, [[Екатерина II]] му избира за съпруга германската принцеса [[Анна Фьодоровна|Юлияна Сакс-Кобург Заалфелд]] (тя приема името Анна Фьодоровна), за която Константин е се жени на [[26 февруари]] [[1796]] г. в [[Петербург]]. Бракът им обаче се оказва пълен провал. Великият княз, който е грубо и неузряло момче, постоянно прави жена си нещастна. През 1799 г. Анна Фьодоровна напуска Константин и се завръща в родната си Германия. Малко след това тя се връща в Русия и двамата правят неуспешен опит да се съберат отново. Окончателно Константин и Анна Фьодоровна се разделят през 1801.

 

 

След като [[Павел I (Русия)|Павел I]] е детрониран и убит през 1801 г., на престола се възкачва по-големият брат на Константин – император [[Александър I (Русия)|Александър I]]. Великият княз Константин е наследник на руския престол през целия период на управление на бездетния [[Александър I (Русия)|Александър I]] в съответствие с манифеста от 1799 г.