Маргарита Наварска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fix: водещ интервал в препратка редактирано с AWB
м whitespaces
Ред 63:
Маргарита пише [[лирика|лирически стихотворения]], весели [[мадригал]]и, [[рондо]], [[сонет]]и, [[епиграма|епиграми]] и др., от които вее дъх на жизнелюбие, на радостно упоение от живота, протест против [[религиозен фанатизъм|религиозния фанатизъм]]. По подражание на "[[Декамерон]]" от [[Бокачо]] създава сборник от разкази под заглавието "Хептамерон". Като избягва крайностите, Маргарита Наварска осмива лицемерната разпуснатост на [[духовенство]]то, застъпва се за правата и човешкото достойнство на жената, здравите отношения между двата пола, осмива [[аскетизъм|аскетизма]] и т.н. Към края на живота си тя обаче притъпява смелостта на идеите си.
 
Дворът на Маргарита в град Нерак е един от центровете на литература, наука и изкуство на Западна Европа. Прекрасно образована, надарена с поетически способности, кралицата привличала към себе си поети от различни школи, хуманисти и волнодумци, преследвани от Църквата. Нейното покровителство и гостоприемство ползва цвета на Европейския Ренесанс — Гийом Бюде, [[Клеман Маро|Клеман Маро, ]][[Бонавантюр де Перие]], [[Пиер дьо Ронсар]], Декарие, [[Еразъм Ротердамски]].
 
При двора на Маргарита Наварска е направен превод от латински на книгата "Деяния на датчаните" на Саксон Граматин, съдържаща повествование за [[Хамлет]], датски принц, от което се възползва по-късно [[Шекспир]] при създаването на своята известна пиеса.