Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват [[Атанас Узунов (революционер)|Атанас Узунов]] (до 4 май 1873 г.), [[Стефан Стамболов ]] (есента на 1874-януари 1875 г.) и [[Иван Семерджиев ]] (април-август 1875 г.).

ВРО получава сериозни удари от османските власти след [[Арабаконашки обир|Арабоканшкия обир]] (1872) и [[Покушение срещу хаджи Ставри Примо|несполучливото покушение срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо ]] (1873). ВРО е разследвана от [[Софийска извънредна следствена комисия]] и Специална тричленна следствена комисия в Пловдив. Издадени са тежки присъди над нейни дейци. Разбити са частните комитети в района Ловеч-София и Хасково-Чирпан. Васил Левски е обесен, Атанас Узунов получава тежка присъда, а Иван Семерджиев загива по време на Априлското въстание (1876).

[[Категория:Български революционен централен комитет|О ]]