|
бльгарете ва Цепина''...}}
Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището е надписа върху взиданият камък на чешмата при[[ Кричимски манастир]] „Рождество Богородично“, – върху който се разчитат като името Батак така и имената на батачаните построили чешмата през 1592 г.
Настоящото си име селището получава по време на османската власт. Предполага се, че поради трудното за османските поробители произнасяне на името Батево то бива сменено на Батак (в превод от турски „кал“), по причина на езерото, което се намира в близост от северозападната му страна. Езеро, което селяните наричали „блато“, а турците „гьол“ или „батак“, защото по-голямата му част била покрита с преплетени над водата корени, обраснали с шавар, папур и трева, където мнозина, които не познавали местността, са пропадали с конете си и са потъвали на дъното му.
В околностите на града са разпръснати множество малки параклиси.
На 3 април 2011 г. със специално решение [[Свети Синод на Българската православна църква|Св. Синод на БПЦ]] обявява за [[ Свети Баташки новомъченици|свети новомъченици]] българите, загинали в баташкото клане. Историята е запазила много от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът [[Трендафил Керелов|Трендафил Тошев Керелов]] – жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други, изписани на паметната стена в музея в Батак. Паметта им се почита официално на 17 май. Църковното прославление – службата, на която за първи път се почита паметта на светците е отслужена на 17 май 2011 г. от [[Митрополит Николай|митрополит Николай Пловдивски]]. В церемонията вземат участие членовете на Св. Синод, както и гостите от [[Вселенска патриаршия|Вселенската]], [[Александрийска патриаршия|Александрийската]], [[Антиохийска патриаршия|Антиохийската]], [[Московска патриаршия|Московската]], [[Сръбска патриаршия|Сръбската]], [[Румънска православна църква|Румънската]] и [[Грузинска православна църква|Грузинската патриаршия]] и от Кипърската, [[Гръцка архиепископия|Еладската]], Полската, [[Албанска православна църква|Албанската]] и Чешката архиепископия. Мощите на светите мъченици са поставени за поклонение на специален подиум в изработена дърворезбена позлатена рака .<ref name="nankov">{{cite web|url=http://www.dveri.bg/content/view/12824/29/|title=Св. Синод взе решение да канонизира жертвите на Баташкото клане и още 10 мъченици от Априлци|last=Нанков|first=Милен, Апостолва, Йова|date=2005-12-11|publisher=Двери БГ|language=Bulgarian|accessdate=26 February 2011}}</ref>
== Културни и природни забележителности ==
* [[Балинова къща|Балиновата къща]] е построена около 1895 г. В нея е живял [[Борис Балинов]] и [[Трендафил Балинов]] – секретар на [[Работнически младежки съюз]] и участник в антифашистката съпротива. Къщата е етнографски музей от 1968 г., неделима част е от музейния комплекс на Исторически музей- Батак и е една от забележителностите на град Батак.
* Църквата [[ Света Неделя (Батак)]] Построена е през 1813 г. на мястото на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването на църквата. Построена за 75 дни с труда на батачани. Архитекти на сградата са костурските майстори, преселници в Брацигово, Марко Зисо и Петър Чомпъл. Храмът представлява кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи каменни стени.
* [[Батак (язовир)|Язовир Батак]] и местността-курорт „Цигов чарк“ са разположени в Западните Родопи, на 7 км от Батак. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра леглова база от всички категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за водни спортове и [[риболов]].
|
